Основни правила за правопис и пунктуация в българския език

Пунктуацията е система от препинателни знаци , с които в писмения текст обозначаваме граници, паузи, отношения между части на изречението и интонация. Тук ще намериш пълния основен списък на препинателните знаци в българския език , с кратки и точни дефиниции. Допълнително са включени и често срещани непрепинателни типографски/технически знаци , ясно отделени, за да не се смесват с пунктуацията. Препинателни знаци в българския език Това са основните препинателни знаци, които работят като пунктуация. Заглавията на знаците са линкове към подробни страници с правила и примери. 1) Запетая (,) Разделя части на изречението и елементи в изброяване. 2) Точка (.) Поставя се в края на изявително изречение и след някои съкращения. 3) Точка и запетая (;) Разделя по-самостоятелни части в изречение или елементи в изброяване, когато вътре вече има запетаи. 4) Двоеточие (:) Пунктуационни знаци в писмения език Въвежда изброяване, пояснение/обяснение, цитат или пряка реч след авторов текст. 5) Тире (–) Отделя или подчертава части на изречението; използва се и за въвеждане на реплика в диалог. 6) Многоточие (…) Обозначава недоизказаност, прекъсване или колебание, често с емоционален оттенък. 7) Въпросителен знак (?) Поставя се в края на въпросително изречение (и при въпросителна интонация в контекст). 8) Удивителен знак (!) Поставя се в края на възклицателно или подчертано емоционално/заповедно изречение. 9) Кавички („ “; ‘ ’) Ограждат цитати, названия и пряка реч като цитат на същия ред; вътрешните кавички се използват при „кавички в кавички“. 10) Скоби ( ) Ограждат вметната пояснителна информация, бележки и уточнения, които не са основна част от изречението. Допълнение: често срещани знаци, които НЕ са препинателни Тези знаци са типографски/технически и се срещат в текст, но не са част от основната пунктуационна система . Добавени са като удобен справочник. Апостроф (’) Маркира изпускане на звук/буква или се среща в чужди имена и транскрипции. (Не обозначава „притежание“ в българския.) Дефис (-) Свързва части на сложни думи и съставни названия; използва се и при пренос на дума в края на ред. Наклонена черта (/) Използва се за алтернативи (и/или), съотношения, структури в адреси/пътища и някои технически записи. Обратна наклонена черта (\) Среща се в компютърни пътища и команди. Интервали (шпации) и типографски интервали Празно пространство между думи и знаци; типографски се различават стандартна и разширени шпации. Интерпункт (·) Разделител в типографски, математически и някои чуждоезикови контексти. Долна черта (_) Технически знак (идентификатори, файлове, уеб адреси), не пунктуация. Вертикална черта (|) Разделител в таблици, програмен синтаксис и формални записи. Бърза норма : пред . , ; : ? ! … не се пише интервал, а след тях обикновено се пише интервал. Не се пише интервал пред затварящи кавички и скоби, както и при комбинации от знаци (напр. ?!, …). Изключения има при съкращения, инициали и специфични типографски случаи. Специални знаци с конкретна употреба Знак @ , знак за номер № , знак за параграф § , знак за авторско право © , знак за регистрирана търговска марка ® , знак за търговска марка ™ , процент % , промил ‰ , промириад ‱ , обелиск † , двоен обелиск ‡ , градус ° , тилда ~ , евро € , долар $, минус − Как да използваш тази страница Ако търсиш правило и примери , отвори страницата на конкретния знак. Ако търсиш ориентация по тема , отвори директория Граматика . Ако търсиш практика , отвори Задачи и тестове . Още по темата Видове тирета  – виж разликите между  тире като препинателен знак, дефис вътре в думата, тире за интервали и диапазони, както и минус в математиката. Граматика  – отвори директорията за преглед по теми и ресурси. Задачи и тестове по български  – практика и самопроверка.

Когато авторовият текст стои преди  репликата, изборът на знак зависи от това дали той въвежда  пряката реч (напр. с „каза“, „попита“, „добави“). Ако въвежда — следва двоеточие . Ако не въвежда — авторовото изречение се затваря със знак за край  (най-често точка), а репликата започва на нов ред с тире. Основно правило Практическият тест е прост: Има ли въвеждащ израз за говорене? → двоеточие . Няма ли въвеждащ израз (описание/контекст)? → точка  (или друг краен знак). И в двата случая репликата започва на нов ред  с тире  и интервал . Най-чести случаи 1) Авторов текст с въвеждащ израз Критерий:  Авторовият текст съдържа израз, който въвежда репликата. Пример: Тя каза строго: — Как посмяхте да влезете тук? 2) Авторов текст без въвеждащ израз Критерий:  Авторовият текст е самостоятелно изречение (описание/контекст) и не „представя“ репликата. Пример: В стаята настъпи тишина. — Нека тръгваме. 3) Авторов текст завършва с „?“ или „!“ Критерий:  Когато авторовият текст е въпрос/възклицание, той вече е завършил като изречение; репликата започва на нов ред. Пример: Какво още оставаше да направят? — Да тръгват. 4) Авторов текст завършва с многоточие Критерий:  Многоточието е краен знак в авторовия текст; след него не се добавя двоеточие. Пример: Той се поколеба… — Не знам. Чести грешки Пише се двоеточие , въпреки че авторовият текст не въвежда  репликата. Пропуска се двоеточие , когато авторовият текст въвежда  репликата. Репликата се „залепва“ на същия ред, вместо да започне на нов ред . Използва се дефис (-)  вместо тире  за реплика. Цитат от Официалния правописен речник на българския език Оформяне на текст с пряка реч Пряката реч е чужда реч, предадена дословно от автора на даден текст. 131. Текст с пряка реч се оформя по следния начин: 131.2. Авторовият текст, предхождащ пряката реч, се оформя по следния начин: 131.2.1. След авторовия текст се пише двоеточие, ако този текст съдържа израз, който въвежда пряката реч. Все още изплашена, тя каза строго: – Как посмяхте да влезете тук? Знаете ли чие е това лозе? 131.2.2. След авторовия текст се пише точка или друг знак за край на изречение, ако този текст не съдържа израз, който въвежда пряката реч. Ирина и Бимби довършиха десерта си. – Ще се раздвижим ли? – попита той. Цитатът завършва тук. Още по темата За моделите на пряка реч с авторов текст преди реплика отвори   Пряка реч . За правилата за двоеточие при въвеждане на реплика отвори Двоеточие . За правилата за точка като краен знак  Точка . За правилното тире в началото на реплика отвори Видове тирета .

Когато пряката реч е придружена от пояснителен авторов текст („каза“, „попита“, „прошепна“), оформлението става по-специфично: използват се тирета , правилата за точка  са различни, а при вмъкнат авторов израз понякога се налага и т.нар. „прехвърляне“ на запетаята . Тази страница подрежда най-честите модели и типичните грешки. Основно правило Пояснителният авторов текст към пряка реч се изписва по установени модели. Решението зависи от това къде стои  пояснителният израз: след репликата, между части на изречение от репликата, между две изречения от репликата или като самостоятелно изречение. Най-чести случаи 1) Реплика — пояснителен авторов израз: какъв е знакът в края на репликата Критерий:  Когато след репликата има пояснителен авторов израз (— каза тя, — попита той), в края на репликата не се пише точка . Ако репликата завършва с ? , !  или … , тези знаци се запазват . Пример (въпрос): — Наистина ли? — попита тя. Пример (съобщение): — Тръгвам — каза тя. 2) Реплика + пояснителен израз (малка буква; тире; точка след израза) Критерий:  Пояснителният израз е след репликата; пише се с малка буква и след него се поставя точка. Пример: — Вярно, ти не приличаш на продавачка — поправи се без смущение той. 3) Пояснителен израз между части на изречение от репликата (тирета от двете страни) Критерий:  Авторовият израз е вмъкнат  вътре в изречението от пряката реч. Пример: — Някои дни — започна мама дрезгаво — слушам тиктакането на онзи часовник в коридора. 4) „Прехвърляне“ на запетаята при вмъкнат пояснителен израз Критерий:  В позицията на вмъкване в пряката реч е необходима запетая. Пример (запетаята се прехвърля): — Мисля, че съм малко влюбена — прошепна Ема, — но се страхувам да дам воля на чувствата си. Пример (допуска се без запетаята): — Мисля, че съм малко влюбена — прошепна Ема — но се страхувам да дам воля на чувствата си. 5) Пояснителен израз между две изречения от пряката реч Критерий:  Пояснителният израз е между две изречения от пряката реч. Пример: — Искаме да наемем лодката — заговори най-сетне човекът. — Нали може? 6) Пояснителният текст е самостоятелно изречение (главна буква; второ тире) Критерий:  Пояснителният текст е отделно изречение и стои на същия ред. Пример: — Значи, ти си ученичка от гимназията!... — Удивлението му ставаше голямо. — В кой клас? Чести грешки Поставя се точка пред пояснителен авторов израз в края на репликата. Пояснителният израз се пише с главна буква, въпреки че не е самостоятелно изречение. Липсват тирета или се използва дефис (-) вместо тире. Грешно се поставя запетаята при вмъкнат пояснителен израз (или се поставя на неподходящо място). Смесват се модели: диалог на нов ред vs. цитат на същия ред в кавички. Цитат от Официалния правописен речник на българския език Оформяне на текст с пряка реч Пряката реч е чужда реч, предадена дословно от автора на даден текст. 131. Текст с пряка реч се оформя по следния начин: 131.3. Пряка реч, придружена от пояснителен авторов текст, се оформя по следния начин: 131.3.1. В края на пряката реч, която завършва с пояснителен авторов израз, не се пише точка. Въпросителен знак, удивителен знак или многоточие се пишат. 131.3.2. Ако пряката реч завършва с пояснителен израз, той се пише с малка буква, отделя се с тире и след него се пише точка. – Вярно, ти не приличаш на продавачка – поправи се без смущение той. – О-о! Добър ден, бай Иречек, как си, добре ли си? – извиква бай Ганьо с един най-приятелски тон, щом влиза в кабинета на стопанина. 131.3.3. Ако пояснителният израз е между частите на изречение от пряката реч, той се пише с малка буква и се отделя с тирета от двете страни. – Някои дни – започна мама дрезгаво – слушам тиктакането на онзи часовник в коридора. 131.3.3.1. Ако в изречение от пряката реч е вмъкнат пояснителен израз в позиция, където е необходима запетая, запетаята се прехвърля след пояснителния израз (преди тирето). – Мисля, че съм малко влюбена – прошепна Ема, – но се страхувам да дам воля на чувствата си. 131.3.3.2. Допуска се да не се пише запетаята, уговорена в т. 131.3.3.1. – Мисля, че съм малко влюбена – прошепна Ема – но се страхувам да дам воля на чувствата си. 131.3.4. Ако пояснителният израз е между две изречения от пряката реч, той се пише с малка буква, отделя се с тире и след него се пише точка. Второто изречение от пряката реч се въвежда с тире. – Искаме да наемем лодката – заговори най-сетне човекът. – Нали може? 131.3.5. Ако пояснителният текст е самостоятелно изречение, той се пише на същия ред с главна буква, отделя се с тире и завършва с точка. Ако пряката реч продължава, се пише второ тире. – Значи, ти си ученичка от гимназията!... – Удивлението му ставаше голямо. – В кой клас?  Цитатът завършва тук. Още по темата За моделите на пряка реч с пояснителен авторов текст към реплика отвори Пряка реч . За правилата за тирета при авторов текст към реплика отвори Тире . За правилата за запетая при пояснителен авторов текст отвори Запетая .

Понякога пряката реч не се оформя като диалог с тире на нов ред, а се включва на същия ред  в авторово изречение и се огражда с кавички . Този модел е чест в публицистични текстове, интервюта и разказвателни пасажи. Най-честите грешки не са в самите кавички, а в това къде стои крайният знак  (точка, въпросителен, удивителен, многоточие) спрямо кавичките . Основно правило (QA версия) Ако цитатът е самостоятелно изречение като отделна единица , знакът за край на изречението е преди  затварящите кавички. Пример: „Вече е късно.“ Ако в кавички е ограден израз, който е част от изречението  (име/заглавие/термин или част от изречение), крайният знак на изречението е след  затварящите кавички. Пример: Дали зрителите ще харесат Народния театър „Иван Вазов“? Специален случай:  ако цитираното изречение е въпрос/възклицание , а авторовото изречение завършва като съобщително , се получават два знака : „?“/„!“ в кавичките  и точка след кавичките . Пример: Тя попита: „Ще дойдеш ли?“. Най-чести случаи 1) Авторов текст въвежда репликата: двоеточие + кавички Критерий:  Авторовият текст завършва с двоеточие и след него на същия ред следва реплика в кавички. Ако цитираната реплика е въпрос/възклицание , а авторовото изречение е съобщително , след затварящите кавички се поставя точка . Пример: Тя попита: „Ще дойдеш ли?“. 2) Самостоятелно изречение в кавички (без въвеждащ авторов текст) Критерий:  В кавички е оградено самостоятелно изречение  като цитат в текста (без въвеждащо авторово изречение непосредствено преди него). Знакът за край на изречението е преди  затварящите кавички. Пример: „Вече е късно.“ 3) В кавички е ограден израз/име, което е част от изречението Критерий:  В кавички е ограден израз/име/заглавие/термин , който не е самостоятелно изречение, а част от авторовото изречение. Крайният знак на изречението стои след  затварящите кавички. Пример: Дали зрителите ще харесат новата постановка на Народния театър „Иван Вазов“? 4) Различна цел на изказване: въпрос/възклицание в кавички, а авторовото изречение е съобщително Критерий:  Цитираното изречение завършва с „?“/„!“, но авторовото изречение завършва със своя  краен знак (най-често точка), поставен след  кавичките. Пример: Усмихваше ми се свенливо и питаше: „Как изглеждам?“. 5) Две реплики в кавички в последователни авторови изречения Критерий:  В две последователни авторови изречения са включени реплики в кавички на същия ред; когато цитираното изречение е в края на въвеждащото авторово изречение и са еднакви по цел на изказване , крайният знак на авторовото изречение стои след  кавичките. Пример: Тя каза: „Идвам“. После добави: „След малко“. Чести грешки Два знака при различна цел на изказване (цитатът е въпрос/възклицание, авторовото изречение е съобщително) Проверка:  В кавичките има „?“/„!“, но цялото изречение трябва да завърши като съобщително. Корекция:  „?“/„!“ остава в кавичките , а точката е след кавичките  (тя е за авторовото изречение). Пример (правилно):  Тя попита: „Ще дойдеш ли?“. Точка вътре в кавичките при съобщителен цитат в края на въвеждащо изречение Проверка:  Авторовото изречение въвежда цитата; и авторовото, и цитираното са съобщителни. Корекция:  Точката е след кавичките , не вътре в тях. Грешно → правилно:  Тя каза: „Вече е късно.“ → Тя каза: „Вече е късно“. Краен знак след кавичките при самостоятелен цитат като отделно изречение Проверка:  Цитатът е отделно самостоятелно изречение (стои самостоятелно в текста). Корекция:  Знакът е преди  затварящите кавички. Пример (правилно):  „Вече е късно.“ Неправилен тип кавички Проверка:  Използвани са "..." вместо българските „…“. Корекция:  В български текст използвай „…“. Непоследователно оформяне в рамките на един и същ текст (кавички vs. диалог с тире) Проверка:  Редуваш реплики в кавички и реплики с тире без ясна причина/граница. Корекция:  Избери един модел за пасажа или раздели ясно: диалог → тире/нов ред; цитат на същия ред → кавички. Липсва интервал след двоеточието пред кавичките Проверка:  каза:“…“ Корекция:  каза: „…“ Краен знак поставен преди кавичките, когато в кавички има само име/израз (част от изречението) Проверка:  В кавички е само израз/име (не е самостоятелно изречение). Корекция:  Крайният знак е след кавичките . Пример (правилно):  Народният театър „Иван Вазов“. Цитат от Официалния правописен речник на българския език Оформяне на текст с пряка реч 131.4. Допуска се пряката реч да се оформи като цитат. Усмихваше ми се свенливо и питаше: „Как изглеждам?“. А аз отвръщах: „Идеално. Изглеждаш идеално“. Отделяне на авторов текст от цитат 127. Текст с цитат се оформя по следния начин: 127.1. Цитатът се огражда в кавички. Н. Фрай обобщава: „И така, Библията изглежда много по-близка до поезията, отколкото до научното списание“. Съчетаване на пунктуационни и непунктуационни знаци в текст Кавички със знаци за край на изречение 135.1. Съчетаване на кавички със знаци за край на изречение. 135.1.1. Кавичките са след знака за край на изречение, ако в кавички е оградено поне едно самостоятелно изречение. „Види се, съвместното мълчание им е било достатъчно.“ Така накра... впечатленията си от редовните срещи на баща си с Йордан Йовков. „В руската култура (в сравнение с немската) извинението в много ...виква реакции и спорове в полето на междукултурните изследвания. 135.1.2. Кавичките са пред знака за край на изречение в следните случаи: 135.1.2.1. Когато изречението завършва с ограден в кавички израз или цитат, който е част от изречение. Дали зрителите ще харесат новата постановка на Народния театър „Иван Вазов“? Като анализира нормите на поведение в източните култури, Веж...но, за японците означава да се държат и мислят като един човек“. 135.1.2.2. Когато цитирано изречение е в края на въвеждащо авторово изречение и двете изречения са еднакви по цел на изказване. Интерес представлява следното обобщение на Спиридон Казанджи...та; у отделния индивид извън тази общност то не може да се яви“. 135.1.3. Когато цитирано изречение е в края на въвеждащо авторово изр...ршва със съответния препинателен знак, а кавичките са между тях. В статия от началото на 2012 г. Димитри Иванов иронично пита... „Ако сте инвеститор, ще повярвате ли на рейтинговите агенции?“. Цитатът завършва тук. Още по темата За моделите на пряка реч с реплика в кавички на същия ред отвори Пряка реч . За правилата за кавички отвори  Кавички . За правилата за крайните знаци при реплика в кавички отвори Въпросителен знак , Удивителен знак , Многоточие  и Точка .

Полупряката реч предава мисли или вътрешна реч на герой така, че да звучи „като него“, но остава част от повествованието. За разлика от пряката реч, тук няма кавички  и няма тире за реплика . Страницата дава практични критерии как да разпознаеш и оформиш полупряка реч в текст. Основен принцип Полупряката реч се пише на същия ред  с авторовия текст и се оформя без кавички и без тире . Читателят трябва да може да различи кога звученето „се измества“ към героя, без да се преминава към диалог. Най-чести случаи 1) Полупряка реч в рамките на повествованието (без отделяне като реплика) Критерий:  Мисълта/вътрешният коментар на героя е вплетен в авторовия разказ и не се въвежда като реплика. Пример: Влезе в стаята и огледа наоколо. Е, пак същият хаос. 2) Полупряка реч като самостоятелно изречение Критерий:  Полупряката реч е самостоятелно изречение; започва с главна буква и завършва с препинателен знак. Пример: Нима наистина това беше краят? 3) Полупряка реч, включена в авторовото изречение Критерий:  Полупряката реч е част от авторовото изречение; не е отделена като самостоятелна реплика и обикновено започва с малка буква. Пример: Той се обърна рязко: какъв пък беше тоя шум? 4) Полупряка реч с въпросителна/възклицателна интонация Критерий:  Интонацията на героя се запазва (въпросителна/възклицателна), без да се минава към кавички. Пример: Е, това вече беше прекалено! 5) Полупряка реч с разговорни елементи на героя Критерий:  Появяват се типични за героя думи/частици („е“, „нали“, „ама“, „бе“) и звучене, което отличава мисълта му от неутралния разказ. Пример: Ама че работа — нали уж всичко беше уредено. Чести грешки и бърза проверка Чести грешки Ограждане на полупряката реч в кавички (превръща я в цитат/пряка реч). Изписване на полупряка реч като диалог: нов ред + тире. Смесване на полупряка и непряка реч в една и съща фраза (напр. едновременно „че…“ и вътрешна интонация), което прави текста неясен. Непоследователност в гледната точка: читателят не разбира дали говори авторът или „звученето“ е на героя. Прекалено дълги пасажи полупряка реч без опора в авторовия разказ (затруднява ориентацията). Бърза проверка Има ли кавички  или тире за реплика ? Ако да — това не е полупряка реч. На същия ред ли е с авторовия текст и „влиза“ ли като част от повествованието? Ако да — вероятно е полупряка. Звучи ли като героя (лексика/интонация), но без „той каза/помисли, че…“? Ако да — полупряка реч. Цитат от Официалния правописен речник на българския език: Оформяне на текст с полупряка реч Полупряка реч е вътрешната реч или мислите на герой от художествен текст, които авторът представя с присъщите за този герой изразни средства, но не ги предава като пряка реч. 132. Текст с полупряка реч се оформя по следния начин: 132.1. Полупряката реч се пише на същия ред, на който се пише и авторската реч, но се оформя без кавички и без тире. Излиза и отива у Стоенкини. Още от вратнята сърцето ѝ затреперва. На, сега ще ѝ каже Стоянка, че приела много здраве от Стоенча, че за Коледа си иде. 132.2. Ако полупряката реч е самостоятелно изречение, то започва с главна буква и завършва с препинателен знак, както при пряка реч. Гледаше мрачно и втренчено пред себе си. Сълзите ѝ се попиваха от горчива мъка, от безропотно примирение. Да, ясно беше. Той не искаше да загуби свободата си, да ограничи възможностите си с едно провинциално момиче, което не можеше да му осигури нито пари, нито връзки с недостъпния свят. В душата ѝ кипяха недоумение и гняв. Нима войната не бе разбила и нейния живот? Нима не бе загубила тия отминали години безвъзвратно? Нима не ги губеше и сега? Мария се наведе напред и хвърли поглед върху циферблата на скоростта. Стрелката показваше сто километра в час. Каросерията трепереше от напрежение, въздухът свистеше, а дърветата и храстите отлитаха назад като пометени от вихрушка. Е, папа го прекаляваше!... 132.3. Ако полупряката реч е включена в авторовото изречение, преди нея се пише двоеточие, тя започва с малка буква и завършва с препинателен знак, както при пряка реч. Шибил я гледаше учуден: какъв ще е тоя дявол? Цитатът завършва тук. Още по темата За моделите на полупряка реч и мястото ѝ между пряка и непряка реч отвори Пряка реч . За всички материали по темата (пряка, непряка и полупряка реч) отвори Чужда реч . За сравнение на оформлението и типичните разлики отвори Непряка реч . За свързаните правила по знаци отвори:   Кавички и Видове тирета .

Когато включваш чужд текст като цитат , най-честият проблем не е „дали има кавички“, а какво се запазва  от цитирания текст и с каква буква започва  цитираният откъс. Тази страница дава кратки критерии за най-практичните случаи. Как се цитира цитат При цитиране се запазват правописните особености  на цитирания текст. Началната буква на цитата (главна/малка) зависи от това дали цитираш цялото начало  на изречение или включваш цитат като част  от авторовото изречение. Най-чести случаи 1) Цитатът е поне едно изречение (или начало на изречение) Критерий:  Цитираният откъс представлява поне едно изречение или започва от началото на цитираното изречение. Пример: „Прекрасно е да можеш да съхраниш в рисунка образите, на които се радват очите.“ Така започва интервюто. 2) Пропуснато е началото на първото цитирано изречение Критерий:  Цитатът започва „от средата“ (не е запазено началото на първото изречение). Пример: Авторът отбелязва, че образователната система през Възраждането „сама по себе си подхранва националното културно съзнание. Но тя има и друг важен исторически аспект“. 3) Цитатът е отделна дума/израз, включен в авторовото изречение Критерий:  В кавички е включена отделна дума/израз като част от авторовото изречение. Пример: Умберто Еко нарече тази забрава „хиперкодиране“. Чести грешки и бърза проверка (30 секунди) Чести грешки Променяш правописа на цитата „за да стане по-правилен“ (цитатът трябва да отразява оригиналния вид на цитирания текст). Започваш цитата с главна буква, въпреки че е пропуснато началото на цитираното изречение. Започваш цитата с малка буква, когато цитираш началото на изречение. Объркваш „цитат като част от изречението“ с „цитат като самостоятелно изречение“. Поставяш кавички, но не уточняваш ясно на читателя къде свършва цитатът (особено при по-дълги откъси). Бърза проверка Цитираш ли началото на изречение/поне едно цяло изречение? → главна буква . Пропуснато ли е началото на първото изречение? → малка буква . Само дума/кратък израз ли е цитатът в авторовото изречение? → малка буква . Цитат от Официалния правописен речник на българския език: Правописни особености на цитиран текст 127.2. Правописните особености на цитирания текст се запазват. 127.2.1. Цитатът започва с главна буква, ако представлява поне едно изречение или начало на изречение. „Прекрасно е да можеш да съхраниш в рисунка образите, на които се радват очите.“ Така започва интервюто си младата художничка. Според един от пионерите на хип-хопа „Да бъдем толерантни, означава да приемаме различията си като богатство, а не като болест“. 127.2.2. Цитатът започва с малка буква, ако е пропуснато началото на първото цитирано изречение или той представлява отделна дума (израз), включена в авторово изречение. Хр. Гандев отбелязва, че образователната система през Възраждането „сама по себе си подхранва националното културно съзнание. Но тя има и друг важен исторически аспект“. Умберто Еко нарече тази забрава „хиперкодиране“. Цитатът завършва тук. Още по темата За цитат на същия ред в авторово изречение отвори Пряка реч като цитат (на същия ред) . За модели на пряка реч отвори  Пряка реч . За оформлението на сценични реплики, роли и ремарки: Оформяне на текст . За правилата за кавички: Кавички .

Библиографското цитиране свързва текста с източниците: то показва откъде  идват данните, тезите и цитатите, и позволява на читателя да провери информацията. Най-важното условие е да избереш един модел  на цитиране и да го прилагаш последователно  в целия текст. Основен принцип Библиографското цитиране се състои от библиографско описание  и място на представяне  (в текста, в скоби, в бележки под линия и/или в библиографски списък). Избраният начин се прилага последователно. Най-чести случаи 1) Пълно библиографско описание в текста Критерий:  Източникът се изписва с пълно описание директно в текста. Пример: По темата вж. Иванов, Петър. Заглавие на публикацията. София: Издателство, 2020, с. 15. 2) Посочване на документа в скоби (или частично в скоби) Критерий:  Източникът е посочен чрез данни в скоби или частично в скоби, според избрания модел. Пример: (примерите и вариантите са в официалния цитат по-долу) 3) Повторно цитиране: предварително уточнена абревиатура Критерий:  Цитираш многократно един и същ източник и съкращаваш повторенията чрез предварително уточнена абревиатура. Пример: Граматика на съвременния български книжовен език (по-нататък ГСБКЕ) 4) Цитиране в бележки под линия Критерий:  Източникът е посочен в бележка под линия; правилата за цитиране в текста важат и там. Пример: (оформяне по избрания модел; виж цитата по-долу) Чести грешки и бърза проверка (30 секунди) Чести грешки Смесваш два модела в един текст (напр. ту пълно описание, ту скоби) без ясна система. Не въвеждаш абревиатурата предварително и после я използваш сякаш е очевидна. Променяш формата на едни и същи данни (автор/заглавие/година/страници) в различни места. Подменяш описанието с неясно „вж. линк“ или непълни данни, които не позволяват проверка. Бърза проверка Избрал ли си един модел и спазваш ли го навсякъде? → да/не. Може ли читателят да намери източника само по посочените данни? → да/не. Има ли въведени и постоянни абревиатури за често цитирани източници? → да/не. Цитат от Официалния правописен речник на българския език: Оформяне на библиографско цитиране Библиографското цитиране се състои от библиографско описание, съ...иния и в края на текста чрез самостоятелен библиографски списък. Избраният от автора начин на библиографско цитиране се прилага последователно в целия текст. 128. Библиографското цитиране в текста се оформя по следния начин: 128.1. В текста може да се даде пълно библиографско описание на документа. По същия въпрос вж. Конев, Илия. Българското възраждане и Просве...а култура. София: Унив. изд. Св. Климент Охридски, 1991, с. 358. 128.2. Цитираният документ се посочва в скоби, частично в скоби или без скоби. 128.2.1. При цитиране в скоби се спазват стандартизираните правила за библиографско описание. В Родопите, Странджа и при българите от Мала Азия „баба“ се назо...-географски очерк. София: Наука и изкуство, 1981, с. 230 – 231). ... 128.2.3. Библиографско цитиране в текста може да се извършва, без да се спазват стандартизираните правила за библиографско описание. Този въпрос В. Паскалева разглежда и в статията си „Средна Европ..., публикувана в сп. „Исторически преглед“ от 1981 г., кн. 3 – 4. 128.3. При повторно или многократно цитиране на една и съща публикация ...се съкрати, като се използва предварително уточнена абревиатура. Граматика на съвременния български книжовен език (по-нататък ГСБКЕ) Закон за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) ГИБИ (Гръцки извори за българската история) 128.4. Правилата за цитиране в текста важат и тогава, когато той е поместен в бележка под линия. Цитатът завършва тук. Още по темата За модели на пряка реч в художествен текст и диалог отвори: Пряка реч . За оформлението на сценични реплики, роли и ремарки: Оформяне на текст . За конкретните модели на препратки (номер, скоби, автор–година): Препратки към библиографски списък . За правилата за кавички: Кавички .

Препратките към библиографски списък са „мост“ между основния текст и списъка с използваната литература. Те трябва да позволят на читателя бързо да открие точния източник в списъка и да провери конкретното място (например страница). Тази страница дава практични критерии за най-честите модели и капани. Основен принцип Препратката в текста трябва да е еднозначна  и да съответства на структурата на библиографския списък  (номериран или неномериран). Когато списъкът е номериран, препратките са с цифри в квадратни или кръгли скоби . Когато един автор има повече от една публикация, препратката трябва да включва разграничителен елемент  (дума/думи от заглавието), за да е ясно кой запис от списъка е визиран. Най-чести случаи 1) Номериран библиографски списък: препратка с цифра в скоби Критерий:  Списъкът с литературата е номериран (1., 2., 3. …). В текста се прави препратка към конкретен номер. Пример: … „не само колко сме, но и какви сме“[1]. 2) Номериран списък: избор на вид скоби Критерий:  Препратките са с цифри и могат да се ограждат в квадратни или кръгли скоби . Важното е в целия текст да се използва един и същ  вид скоби. Пример: …[1] (или …(1) – ако това е избраният модел в текста). 3) Един автор с две или повече публикации: добави дума от заглавието Критерий:  Цитираш две или повече публикации от един и същ автор и само „Автор + година“ не е достатъчно, за да се различат източниците. Решение:  В препратката се добавя дума (или няколко думи) от заглавието  на съответната публикация. Пример: … (Димитров, Добри. Административно..., 1994, с. 65; Димитров, Добри. Държавнослужебно..., 2010, с. 273). 4) Препратка със страница Критерий:  Позоваваш се на конкретно място в източника (цитат, данни, конкретно твърдение). Пример: … (Димитров, Добри. Административно..., 1994, с. 65). Чести грешки и бърза проверка (30 секунди) Чести грешки Номериран списък, но в текста няма съответстващи номера (или номерата не съвпадат със списъка). Смесване на модели в един текст (напр. ту [1], ту (Автор, година) без ясна система). Различни скоби за един и същ модел ([1] тук, (1) там) без причина. Препратка към „автор“ без разграничение при две и повече публикации от същия автор. Препратка без страница, когато твърдението е вързано за конкретно място (цитат/данни). Бърза проверка Може ли читателят да открие точния запис  в списъка по препратката? → да/не. Съвпадат ли номерата/скобите със системата, която си избрал? → да/не. Ако един автор има няколко източника, различаваш ли ги в препратката? → да/не. Цитат от Официалния правописен речник на българския език: Препратки към библиографски списък 130.4. Препратките към библиографския списък се оформят по следния начин: 130.4.1. Ако списъкът с цитираната литература е номериран, за препратки в... Препратките с цифри се ограждат в квадратни или в кръгли скоби. Според мнението на български демографи особено важен въпрос при ...ането на населението е „не само колко сме, но и какви сме“[1]. [В библиографския списък:] 1. Минков, Минко П. Демография. София: Албатрос, 1999, с. 259. ISBN 954-8555-62-X. ... Латински извори за историята на България. Т. 1. под ред. на Иван Дуйчев и др. София: БАН, 1958. 454 с. 130.4.2.1. Ако се цитират две или повече публикации от един и същ автор, сл...дума (или няколко думи) от заглавието на съответната публикация. Съществуват мнения, че това понятие принадлежи едновременно и на...994, с. 65; Димитров, Добри. Държавнослужебно..., 2010, с. 273). [В библиографския списък:] Димитров, Добри. Административно право. Обща част. София: Сиби, 1994, с. 65. ISBN 954-8150-16-6. Димитров, Добри. Държавнослужебно право на Република България. София: Сиела, 2010, с. 273. ISBN 978-954-2806-424. Цитатът завършва тук. Още по темата За модели на пряка реч в художествен текст и диалог отвори Пряка реч . За оформлението на сценични реплики, роли и ремарки отвори Оформяне на текст . За общата рамка и моделите на библиографско цитиране Библиографско цитиране .

В драматургични и сценични текстове (пиеса, либрето, сценарий) репликите не се оформят като диалог в художествен разказ. Обичайно се използват имена на персонажи/роли , а ремарките (сценичните указания) имат собствено място и оформление. Тази страница дава основните модели и най-честите грешки. Основен принцип Репликите се организират по говорещ (име/роля) . След името на говорещия се поставя точка или двоеточие  (по избрания модел), а репликата следва след знака. Ремарките (сценичните указания) се отделят ясно от репликите: ремарките за реакции/поведение  се изписват в курсив  и обикновено се поставят в скоби ; ремарките за обстановка/действие на сцената  се отделят в самостоятелен абзац , изписват се в курсив  и не се поставят в скоби . Най-чести случаи 1) Реплика след име на персонаж: „ИМЕ:“ (двоеточие) Критерий:  Името/ролята е изведено като маркер за говорещ; репликата следва след двоеточие. Пример: МАРИЯ: Не мога да остана повече. 2) Реплика след име на персонаж: „ИМЕ.“ (точка) Критерий:  Избраният модел използва точка след името; репликата следва след точката. Пример: МАРИЯ. Не мога да остана повече. 3) Ремарка след името на говорещия (в скоби) преди репликата Критерий:  Ремарката уточнява към кого/как говори персонажът и стои след името му, преди репликата; точката/двоеточието е след  затварящата скоба. Пример: МАРИЯ (тихо). Не мога да остана повече. 4) Ремарка като самостоятелен ред (без скоби) Критерий:  Ремарката описва обстановка/действие на сцената и не е част от реплика. Пример: Мария се обръща към вратата и спира за миг. 5) Смяна на сцена/картина: ясно структуриране Критерий:  Текстът преминава към нова сцена/картина; важно е това да се отбележи отчетливо, за да е четимо. Пример: СЦЕНА 2 Чести грешки и бърза проверка (30 секунди) Чести грешки Смесване на драматургичен модел (име на говорещия) с диалогов модел (тире) в един и същ текст без ясна причина. Непоследователност: ту „ИМЕ:“ ту „ИМЕ.“ в рамките на един текст. Ремарки, вмъкнати без отделяне (читателят ги възприема като част от репликата). Прекалено дълги ремарки, които „удавят“ репликите и намаляват четимостта. Бърза проверка Всяка реплика има ли ясно означен говорещ? → да/не. Един и същ знак ли използваш след името (в цялата пиеса/сцена)? → да/не. Ремарките отделени ли са ясно (скоби/отделен ред)? → да/не. Цитат от Официалния правописен речник на българския език: Оформяне на текст на пиеса, либрето, сценарий Текстът на пиеса, либрето, сценарий съдържа репликите на действа...ведението им, на обстановката и действието на сцената (ремарки). 133. Текст на пиеса, либрето, сценарий се оформя по следния начин: 133.1. Названието (името или ролята) на действащото лице и неговата реп...нието на действащото лице се пише с шрифт, различен от основния. АКОРДЕОНИСТА. Един ден ще спечеля много пари и ще си взема билет...апад. Само на запад и само следобед. И ще преследвам един залез. ПЯСЪЧНИЯ ЧОВЕК. Обективно погледнато, това е най-хубавият залез, който съм виждал. ЖАНА: Ти колко приятелки си имал досега! Десет? Дори не им помниш имената. Не ги ли зарязваше от страх? ФИЛИП: От страх – не. Просто умирах от скука… 133.2. Репликите на действащите лица се оформят според общите правописни и пунктуационни правила. 133.3. Ремарка, която се отнася до реакциите или поведението на действа...едата или след репликата, пише се с курсив и се поставя в скоби. 133.4. Ремарка, която е разположена след репликата или между части на репликата, се пише с главна буква и точка накрая. АНАТОЛ. Вие търсите във всяка жена мръсницата (Поглежда Барона.), а аз винаги съм търсил във всяка мръсница жената! АВГУСТ. Това са думи на персонаж, това е цитат от литература. Аз...ми го вменявате... (Оглежда се, но Докторът е изчезнал. Тишина.) [Вж. и Синтактична употреба на главни укви, т. [45](https://beron.mon.bg/rechnik/3581#/45).] 133.5. Ремарка, която е разположена след названието на действащото лице и преди репликата, се пише с малка буква, а точката или двоеточието е след затварящата скоба. ЖАНА (към Виктор). Ти пееш ли наистина? Никога не ми е хрумвало. 133.6. Ремарките, които се отнасят до обстановката и действието на сцен...самостоятелен абзац, пишат се в курсив и не се поставят в скоби. БОДИГАРДА: Обаждам се, спокойно, обаждам се... (Вади мобилен телефон, за да го успокои.) Ето, обаждам се, спо... Изведнъж на сцената звукът рязко спира. Бодигардът продължава да...ръща заедно с клубната музика и накъсаните реплики на Бодигарда. БОДИГАРДА: ...сно е вече за лекар. Няма смисъл, той е за моргата… 133.7. Всяко от имената (ролите) на действащите лица в началото на пиес... различен от този на имената (ролите), и се отделят със запетая. ЖАНА, писателка ЛОРА, собственичка на заведение Цитатът завършва тук. Още по темата За модели на пряка реч в художествен текст и диалог отвори Пряка реч . За оформлението на сценични реплики, роли и ремарки отвори Оформяне на текст . Често използвани знаци: Двоеточие · Скоби .

Когато ограждаш цитат или израз в кавички, най-честото колебание е дали крайният знак („.“, „?“, „!“, „…“) стои вътре  или след  кавичките. Решението зависи от това на кое изречение принадлежи  знакът: на цитирания текст (в кавички) или на авторовото изречение. Основен принцип Крайният знак се поставя там, където завършва изречението, към което принадлежи . Ако в кавички е оградено самостоятелно изречение , знакът за край на това изречение е преди  затварящите кавички. Ако в кавички е ограден израз/част от изречение  (напр. име, заглавие, термин), крайният знак на авторовото  изречение е след  затварящите кавички. Ако авторовото и цитираното изречение са различни по цел на изказване , може да има два знака : един в кавичките  (за цитата) и един след кавичките  (за авторовото изречение). Най-чести случаи 1) В кавички е оградено самостоятелно изречение Критерий:  Цитираният текст е самостоятелно изречение (или повече изречения). Пример: „Вече е късно.“ 2) В кавички е ограден израз, който е част от изречението Критерий:  В кавички е оградено име/заглавие/термин или част от изречение, която не е самостоятелно изречение. Пример: Дали зрителите ще харесат новата постановка на Народния театър „Иван Вазов“? 3) Цитирано изречение в края на въвеждащо авторово изречение Критерий:  Авторовото изречение въвежда цитата и цитираното изречение е в края; преценяваш дали двете изречения са еднакви  или различни  по цел на изказване. Пример (различна цел): Тя попита: „Ще дойдеш ли?“. 4) Цитатът завършва със съкратена дума Критерий:  В края на цитата има съкращение (напр. „и др.“) и целият цитат е в края на изречението. Пример: Съгласно общите условия на сайта могат да се публикуват „безплатни обяви за изгубени и намерени вещи, документи, животни и др.“. 5) Кавички „в кавички“ и край на цитат Критерий:  Цитат в кавички завършва с друг ограден в кавички израз. В края не се удвояват  кавичките. Пример: В средите на икономическите анализатори продължават опасенията, че „Европа поема сериозен риск със стартирането на плана на дуета „Меркози“. Чести грешки Поставяне на „?“/„!“ след  кавичките, когато знакът принадлежи на цитираното  изречение. Добавяне на втори краен знак без нужда  (напр. точка и вътре, и след кавичките), когато изреченията са еднакви по цел. Липсва точка след кавичките  при модел с различна цел на изказване  (въпрос/възклицание в цитата, но авторовото изречение е съобщително). „Удвоени“ затварящи кавички в края при кавички в кавички  (там се следва установеният модел). Използване на английски кавички "..." вместо българските „…“. Смесване на модели без причина: реплики в кавички (цитат на същия ред) и диалог с тире в един и същ пасаж. Цитат от Официалния правописен речник на българския език Кавички със знаци за край на изречение 135.1. Съчетаване на кавички със знаци за край на изречение. 135.1.1. Кавичките са след знака за край на изречение, ако в кавички е оградено поне едно самостоятелно изречение. „Види се, съвместното мълчание им е било достатъчно.“ Така накратко Вера Мутафчиева обобщава впечатленията си от редовните срещи на баща си с Йордан Йовков. „В руската култура (в сравнение с немската) извинението в много по-малка степен се счита за благороден жест и се възприема по-скоро като пълноценно признаване на собствената вина…“ Изказана преди близо десетилетие, тази хипотеза и днес предизвиква реакции и спорове в полето на междукултурните изследвания. 135.1.2. Кавичките са пред знака за край на изречение в следните случаи: 135.1.2.1. Когато изречението завършва с ограден в кавички израз или цитат, който е част от изречение. Дали зрителите ще харесат новата постановка на Народния театър „Иван Вазов“? Като анализира нормите на поведение в източните култури, Вежбицка посочва, че „да правят нещо заедно, за японците означава да се държат и мислят като един човек“. 135.1.2.2. Когато цитирано изречение е в края на въвеждащо авторово изречение и двете изречения са еднакви по цел на изказване. Интерес представлява следното обобщение на Спиридон Казанджиев: „Националното чувство е продукт на общността; у отделния индивид извън тази общност то не може да се яви“. 135.1.3. Когато цитирано изречение е в края на въвеждащо авторово изречение и двете изречения са различни по цел на изказване, всяко от изреченията завършва със съответния препинателен знак, а кавичките са между тях. В статия от началото на 2012 г. Димитри Иванов иронично пита: „Ако сте инвеститор, ще повярвате ли на рейтинговите агенции?“. 135.1.4. Когато ограденият в кавички текст е в края на въвеждащо изречение и завършва със съкратена дума, се пишат точка, кавички и знак за край на изречение. Съгласно общите условия на сайта могат да се публикуват „безплатни обяви за изгубени и намерени вещи, документи, животни и др.“. 135.1.5. Не се удвояват кавичките, когато цитат вътре в изречението завършва с друг ограден в кавички текст. В средите на икономическите анализатори продължават опасенията, че „Европа поема сериозен риск със стартирането на плана на дуета „Меркози“. 135.1.6. Когато изречението е цитат и завършва с ограден в кавички израз, се съчетават кавички, знак за край на изречение и кавички. „Без съмнение, един от най-добрите романи на изминалата година е „Физика на тъгата“!“ Цитатът завършва тук. Още по темата: Пряка реч  · Чужда реч За пряка реч в кавички на същия ред: Пряка реч като цитат: кавички и пунктуация За свързаните правила по препинателни знаци: :  Точка  · Кавички  · Двоеточие  · Многоточие  · Въпросителен знак  · Удивителен знак