Основни правила за правопис и пунктуация в българския език

Многоточие … Многоточието е препинателен знак, който предава недоизказаност , прекъсване , пауза/колебание  или пропуск  в текста. То е силен интонационен и стилистичен сигнал и затова се използва пестеливо — особено в неутрален и делови стил. Решение за 60 секунди (бързи критерии) 1) Оставяш мисълта умишлено недовършена/„отворена“?  → използвай … . А аз си мислех, че… 2) Репликата се прекъсва внезапно (от друг говорещ/събитие)?  → … . Но аз само исках да… — Стига! 3) Предаваш колебание/пауза (разговорен/художествен стил)?  → … . Аз… не съм сигурен. 4) Пропускаш част от цитат?  → отбележи пропуска ясно: най-често […]  (редакторски), а …  — само ако това е вашият редакционен стандарт. Кога се пише многоточие 1) При недоизказаност и недовършена мисъл Критерий:  изказването умишлено не завършва (внушение, премълчаване). → Решение:   … . Ако знаеше само какво… 2) При колебание, забавяне, „търсене на думи“ Критерий:  в художествен/разговорен текст се предава пауза/несигурност. → Решение:   … . Аз… просто не знам. 3) При прекъсната реч Критерий:  репликата се прекъсва внезапно. → Решение:   …  на мястото на прекъсването. Чакай, аз само да ти… 4) При пропуск в цитат (елипса при цитиране) Критерий:  цитираш, но изпускаш част от текста. → Решение:  отбележи пропуска така, че да е недвусмислено, че е редакторски. Най-често: […] . Пример:  „Той беше уверен, че […] всичко ще се подреди.“ 5) При изброяване с умишлено „отворен край“ Критерий:  не твърдиш изчерпателност, а само маркираш, че има и други елементи. → Решение:   … . В папката има договори, фактури, протоколи… Кога НЕ се пише 1) Не използвай многоточие като „украса“ в неутрален/делови текст Критерий:  целта е ясна, проверима информация, без внушение. → Решение:  предпочитай точка/двоеточие/тире според смисъла. Моля, изпратете документите до 18:00. 2) След многоточие не се добавя точка Критерий:   …  вече е краен знак. → Решение:  не пишеш допълнителна точка. Той замълча… 3) Не удължавай многоточието Критерий:  използваш 4–6 точки („…..“) като усилвател. → Решение:  използвай стандартното … . Кавички, скоби и позиция на … 1) Вътре в кавичките: когато … принадлежи на цитата/репликата Тя прошепна: „Не знам…“ 2) Извън кавичките: когато паузата/недоизказаността е към авторовото изречение Той каза „ще дойда“… и така и не се появи. 3) При скоби Ако паузата е само в скобите , многоточието остава вътре: Той обеща (макар и колебливо…) да помогне. Ако недоизказаността е към цялото изречение , знакът е извън скобите: Той обеща да помогне (или поне така каза)… Комбинации и конкуриращи знаци …? и …! Когато има едновременно недоизказаност и въпрос/възклицание, ?  или !  се поставя след  многоточието (без интервал). И ти наистина мислиш, че…? Не, това е…! … и тире при прекъсване В диалог многоточието често маркира „затихване“, а тирето — рязко прекъсване. Избирай според смисъла. Аз само исках да… — Стига. Типография Многоточието е три точки като един знак : …  (препоръчително е да използваш този знак). Ако клавиатурата/системата не позволява, пишат се три точки без интервали : ...  (не: . . .). Без интервал преди  и с един интервал след  многоточие, когато текстът продължава: Той замълча… и излезе. Чести грешки и бърза проверка (30 секунди) Точка след многоточие:   Той замълча….  → правилно: Той замълча… Повече от три точки:   Ето го.....  → правилно: Ето го… Интервали между точките:   . . .  → правилно: …  / ... Многоточие вместо двоеточие при въвеждане:   Нужни са следните документи… договор, фактура, протокол.  → по-добре: Нужни са следните документи: договор, фактура, протокол. Свръхупотреба в делова кореспонденция:   Изпратете документите…  → по-добре: Изпратете документите. Мини-алгоритъм: Недоизказаност/колебание/прекъсване? → … . Пропуск в цитат? → […]  (или …  по стандарт), но ясно обозначен. Неутрален/делови стил? → използвай многоточие само при реална функция; иначе избери друг знак. Свързани страници За близките по функция интонационни знаци виж Въпросителен знак  и Удивителен знак . Правила за употреба на запетая виж Запетая . За прекъсване и диалог виж Тире — правила за употреба. За въвеждане и изброяване виж Двоеточие , а за край на изречение — Точка .

Скобите ( )  са двоен ограждащ препинателен знак. С тях отделяме второстепенна  (допълнителна) информация — пояснение, уточнение, бележка, пример или препратка — която може да бъде премахната, без да се наруши граматичната цялост  на основното изречение. Кога се използват скоби Практичен ориентир: ако скобите „разкъсват“ основната конструкция и без тях изречението става неясно или грешно, вероятно скобите не са правилният избор. Какво правят скобите (и какво НЕ правят) Скобите като „вторичен канал“ в изречението Критерий:  добавяш информация, която е странична спрямо основната мисъл. → Решение:  ограждаш я със скоби. → Пример:  Морето (особено при залез) привлича много туристи. Тест за второстепенност: махни скобите Критерий:  махаш скобите и изречението остава граматично и смислово ясно. → Решение:  скобите са уместни. → Пример:  Той пристигна (както винаги) навреме. → Той пристигна навреме. Какво НЕ правят скобите Критерий:  информацията е структурно необходима (напр. ключов елемент от сказуемото, задължително пояснение, съществена част от смисъла). → Решение:  не я „скривай“ в скоби; преформулирай или използвай друг знак. → Пример:  Неподходящо: Подайте заявлението (до 31 декември).  → Подходящо: Подайте заявлението до 31 декември. Скоби, запетаи и тире — критерии за избор Кога запетаите са по-доброто решение Критерий:  вметнатият елемент е интегриран в изказа и се чете естествено с паузи (без да е „бележка настрани“). → Решение:  отдели го със запетаи. → Пример:  Морето, особено при залез, е вдъхновение за поети. Кога тирето е по-доброто решение Критерий:  търсиш по-силен интонационен акцент, внезапно уточнение или присъединяване. → Решение:  използвай тирета. → Пример:  Морето — особено при залез — изглежда необикновено. Кога скобите са най-уместни Критерий:  уточнението е периферно и не бива да променя ритъма на основната фраза; чете се като „странична бележка“. → Решение:  използвай скоби. → Пример:  Морето (с неговия солен аромат) остава в спомените ми. Основни употреби (по задачи) Пояснение/уточнение Критерий:  добавяш детайл, който не е необходим за граматиката. → Решение:  скоби. → Пример:  Срещата е в сряда (следобед), както се разбрахме. Дефиниране на съкращение (при първа поява) Критерий:  въвеждаш съкращение или термин и искаш яснота. → Решение:  пълната форма/разшифровката в скоби. → Пример:  Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) публикува становище. Превод/еквивалент на чужда дума или израз Критерий:  употребяваш чужд израз и даваш смислов еквивалент. → Решение:  еквивалентът в скоби. → Пример:   Carpe diem  (грабни деня) често се цитира. Препратка/източник/година (академичен стил) Критерий:  даваш библиографска препратка (автор, година) или бележка към източник. → Решение:  поставяш я в скоби. → Пример:  Темата е разглеждана и по-рано (Иванов, 2020). Алтернативи (вариант/опция) Критерий:  посочваш допустими варианти, без да утежняваш изречението. → Решение:  вариантите в скоби. → Пример:  Подай заявлението (на хартия/онлайн) до края на седмицата. Пунктуация около скобите (основни правила) Запетая и скоби: къде „живее“ запетаята Критерий:  запетаята е нужна за основното изречение  (а не за текста в скобите). → Решение:  тя се пише след затварящата скоба , когато граматичната граница е там. → Пример:  Когато тръгнахме (вече беше тъмно), решихме да се върнем. Критерий:  запетаята е нужна вътре  в скобите (част е от вметнатия текст). → Решение:  запетаята остава вътре . → Пример:  Морето (пясъкът е топъл, а водата — спокойна) ни посрещна приятно. Практическо правило: не поставяй запетая само защото има скоби в изречението . Скобите вече ограждат вметнатото. Правилно: Морето е красиво (особено при залез) и привлича туристи. Неправилно: Морето е красиво, (особено при залез) и привлича туристи. Финални знаци: точка, въпросителен и удивителен знак със скоби Критерий:  скобите са част от изречението и изречението завършва с тях. → Решение:  финалният знак стои след  затварящата скоба. → Пример:  Видяхме се вчера (случайно). Критерий:  скобите съдържат самостоятелна бележка  (цялостно изречение), отделена от основния текст. → Решение:  точката се пише вътре  в скобите и не се повтаря извън тях. → Пример:  (Това уточнение не е важно за основното.) Скоби в изброявания и след двоеточие Критерий:  скобите поясняват елемент от изброяване. → Решение:  поставяш скобите непосредствено до съответния елемент, без да променяш правилото за самото изброяване. → Пример:  Носим: вода (2 л), храна, фенер. Видове скоби и типография ( ) Кръгли скоби — стандартната употреба Критерий:  пояснение/уточнение/препратка в общ текст. → Решение:  кръгли скоби. → Пример:  Срещата е утре (в 10:00 ч.). [ ] Квадратни скоби — редакторски/цитатни уточнения Критерий:  добавяш редакторско уточнение в цитат или отбелязваш намеса. → Решение:  квадратни скоби. → Пример:  „Той [авторът] твърди, че…“ { } Фигурни скоби — специализирана употреба Критерий:  текстът е технически (математика/програмиране/формални записи). → Решение:  фигурни скоби според дисциплината. → Пример:  {a, b, c} (в математически контекст). Интервали (минимум, но строго) Няма интервал след  отваряща и преди  затваряща скоба: (текст) , не ( текст ) . В общ текст има интервал преди  отварящата и след  затварящата, когато са до думи: дума (пояснение)  дума. Чести грешки, бърза проверка и още по темата 8 типови грешки (и корекция) Запетая преди отваряща скоба без граматично основание  → маха се. Механична запетая след затваряща скоба пред „и“  → не се пише по инерция. Скоби за структурно необходима част  → преформулирай. Прекалено дълги скоби  → изнеси в отделно изречение/бележка. Натрупване на скоби  → избери една стратегия или раздели изказа. Двойно ограждане (скоби + запетаи) без причина  → избери едното. Неправилни интервали  → (текст) , не ( текст ) . Квадратни/фигурни скоби в общ текст без причина  → предпочети ( ) . Проверка: 3 въпроса, които решават 90% от случаите Ако махна скобите, изречението остава ли граматично и ясно? Запетаята/точката нужна ли е за основното изречение или за текста в скобите? Искам ли бележка „настрани“ (скоби), или акцент (тире), или плавно вмятане (запетаи)? Още по темата Отвори Препинателни знаци за преглед по знак. Отвори директория Граматика  за преглед по теми и правила.

Пунктуацията е система от препинателни знаци , с които в писмения текст обозначаваме граници, паузи, отношения между части на изречението и интонация. Тук ще намериш пълния основен списък на препинателните знаци в българския език , с кратки и точни дефиниции. Допълнително са включени и често срещани непрепинателни типографски/технически знаци , ясно отделени, за да не се смесват с пунктуацията. Препинателни знаци в българския език Това са основните препинателни знаци, които работят като пунктуация. Заглавията на знаците са линкове към подробни страници с правила и примери. 1) Запетая (,) Разделя части на изречението и елементи в изброяване. 2) Точка (.) Поставя се в края на изявително изречение и след някои съкращения. 3) Точка и запетая (;) Разделя по-самостоятелни части в изречение или елементи в изброяване, когато вътре вече има запетаи. 4) Двоеточие (:) Пунктуационни знаци в писмения език Въвежда изброяване, пояснение/обяснение, цитат или пряка реч след авторов текст. 5) Тире (–) Отделя или подчертава части на изречението; използва се и за въвеждане на реплика в диалог. 6) Многоточие (…) Обозначава недоизказаност, прекъсване или колебание, често с емоционален оттенък. 7) Въпросителен знак (?) Поставя се в края на въпросително изречение (и при въпросителна интонация в контекст). 8) Удивителен знак (!) Поставя се в края на възклицателно или подчертано емоционално/заповедно изречение. 9) Кавички („ “; ‘ ’) Ограждат цитати, названия и пряка реч като цитат на същия ред; вътрешните кавички се използват при „кавички в кавички“. 10) Скоби ( ) Ограждат вметната пояснителна информация, бележки и уточнения, които не са основна част от изречението. Допълнение: често срещани знаци, които НЕ са препинателни Тези знаци са типографски/технически и се срещат в текст, но не са част от основната пунктуационна система . Добавени са като удобен справочник. Апостроф (’) Маркира изпускане на звук/буква или се среща в чужди имена и транскрипции. (Не обозначава „притежание“ в българския.) Дефис (-) Свързва части на сложни думи и съставни названия; използва се и при пренос на дума в края на ред. Наклонена черта (/) Използва се за алтернативи (и/или), съотношения, структури в адреси/пътища и някои технически записи. Обратна наклонена черта (\) Среща се в компютърни пътища и команди. Интервали (шпации) и типографски интервали Празно пространство между думи и знаци; типографски се различават стандартна и разширени шпации. Интерпункт (·) Разделител в типографски, математически и някои чуждоезикови контексти. Долна черта (_) Технически знак (идентификатори, файлове, уеб адреси), не пунктуация. Вертикална черта (|) Разделител в таблици, програмен синтаксис и формални записи. Бърза норма : пред . , ; : ? ! … не се пише интервал, а след тях обикновено се пише интервал. Не се пише интервал пред затварящи кавички и скоби, както и при комбинации от знаци (напр. ?!, …). Изключения има при съкращения, инициали и специфични типографски случаи. Специални знаци с конкретна употреба Знак @ , знак за номер № , знак за параграф § , знак за авторско право © , знак за регистрирана търговска марка ® , знак за търговска марка ™ , процент % , промил ‰ , промириад ‱ , обелиск † , двоен обелиск ‡ , градус ° , тилда ~ , евро € , долар $, минус − Как да използваш тази страница Ако търсиш правило и примери , отвори страницата на конкретния знак. Ако търсиш ориентация по тема , отвори директория Граматика . Ако търсиш практика , отвори Задачи и тестове . Още по темата Видове тирета  – виж разликите между  тире като препинателен знак, дефис вътре в думата, тире за интервали и диапазони, както и минус в математиката. Граматика  – отвори директорията за преглед по теми и ресурси. Задачи и тестове по български  – практика и самопроверка.

Когато авторовият текст стои преди  репликата, изборът на знак зависи от това дали той въвежда  пряката реч (напр. с „каза“, „попита“, „добави“). Ако въвежда — следва двоеточие . Ако не въвежда — авторовото изречение се затваря със знак за край  (най-често точка), а репликата започва на нов ред с тире. Основно правило Практическият тест е прост: Има ли въвеждащ израз за говорене? → двоеточие . Няма ли въвеждащ израз (описание/контекст)? → точка  (или друг краен знак). И в двата случая репликата започва на нов ред  с тире  и интервал . Най-чести случаи 1) Авторов текст с въвеждащ израз Критерий:  Авторовият текст съдържа израз, който въвежда репликата. Пример: Тя каза строго: — Как посмяхте да влезете тук? 2) Авторов текст без въвеждащ израз Критерий:  Авторовият текст е самостоятелно изречение (описание/контекст) и не „представя“ репликата. Пример: В стаята настъпи тишина. — Нека тръгваме. 3) Авторов текст завършва с „?“ или „!“ Критерий:  Когато авторовият текст е въпрос/възклицание, той вече е завършил като изречение; репликата започва на нов ред. Пример: Какво още оставаше да направят? — Да тръгват. 4) Авторов текст завършва с многоточие Критерий:  Многоточието е краен знак в авторовия текст; след него не се добавя двоеточие. Пример: Той се поколеба… — Не знам. Чести грешки Пише се двоеточие , въпреки че авторовият текст не въвежда  репликата. Пропуска се двоеточие , когато авторовият текст въвежда  репликата. Репликата се „залепва“ на същия ред, вместо да започне на нов ред . Използва се дефис (-)  вместо тире  за реплика. Цитат от Официалния правописен речник на българския език Оформяне на текст с пряка реч Пряката реч е чужда реч, предадена дословно от автора на даден текст. 131. Текст с пряка реч се оформя по следния начин: 131.2. Авторовият текст, предхождащ пряката реч, се оформя по следния начин: 131.2.1. След авторовия текст се пише двоеточие, ако този текст съдържа израз, който въвежда пряката реч. Все още изплашена, тя каза строго: – Как посмяхте да влезете тук? Знаете ли чие е това лозе? 131.2.2. След авторовия текст се пише точка или друг знак за край на изречение, ако този текст не съдържа израз, който въвежда пряката реч. Ирина и Бимби довършиха десерта си. – Ще се раздвижим ли? – попита той. Цитатът завършва тук. Още по темата За моделите на пряка реч с авторов текст преди реплика отвори   Пряка реч . За правилата за двоеточие при въвеждане на реплика отвори Двоеточие . За правилата за точка като краен знак  Точка . За правилното тире в началото на реплика отвори Видове тирета .

Когато пряката реч е придружена от пояснителен авторов текст („каза“, „попита“, „прошепна“), оформлението става по-специфично: използват се тирета , правилата за точка  са различни, а при вмъкнат авторов израз понякога се налага и т.нар. „прехвърляне“ на запетаята . Тази страница подрежда най-честите модели и типичните грешки. Основно правило Пояснителният авторов текст към пряка реч се изписва по установени модели. Решението зависи от това къде стои  пояснителният израз: след репликата, между части на изречение от репликата, между две изречения от репликата или като самостоятелно изречение. Най-чести случаи 1) Реплика — пояснителен авторов израз: какъв е знакът в края на репликата Критерий:  Когато след репликата има пояснителен авторов израз (— каза тя, — попита той), в края на репликата не се пише точка . Ако репликата завършва с ? , !  или … , тези знаци се запазват . Пример (въпрос): — Наистина ли? — попита тя. Пример (съобщение): — Тръгвам — каза тя. 2) Реплика + пояснителен израз (малка буква; тире; точка след израза) Критерий:  Пояснителният израз е след репликата; пише се с малка буква и след него се поставя точка. Пример: — Вярно, ти не приличаш на продавачка — поправи се без смущение той. 3) Пояснителен израз между части на изречение от репликата (тирета от двете страни) Критерий:  Авторовият израз е вмъкнат  вътре в изречението от пряката реч. Пример: — Някои дни — започна мама дрезгаво — слушам тиктакането на онзи часовник в коридора. 4) „Прехвърляне“ на запетаята при вмъкнат пояснителен израз Критерий:  В позицията на вмъкване в пряката реч е необходима запетая. Пример (запетаята се прехвърля): — Мисля, че съм малко влюбена — прошепна Ема, — но се страхувам да дам воля на чувствата си. Пример (допуска се без запетаята): — Мисля, че съм малко влюбена — прошепна Ема — но се страхувам да дам воля на чувствата си. 5) Пояснителен израз между две изречения от пряката реч Критерий:  Пояснителният израз е между две изречения от пряката реч. Пример: — Искаме да наемем лодката — заговори най-сетне човекът. — Нали може? 6) Пояснителният текст е самостоятелно изречение (главна буква; второ тире) Критерий:  Пояснителният текст е отделно изречение и стои на същия ред. Пример: — Значи, ти си ученичка от гимназията!... — Удивлението му ставаше голямо. — В кой клас? Чести грешки Поставя се точка пред пояснителен авторов израз в края на репликата. Пояснителният израз се пише с главна буква, въпреки че не е самостоятелно изречение. Липсват тирета или се използва дефис (-) вместо тире. Грешно се поставя запетаята при вмъкнат пояснителен израз (или се поставя на неподходящо място). Смесват се модели: диалог на нов ред vs. цитат на същия ред в кавички. Цитат от Официалния правописен речник на българския език Оформяне на текст с пряка реч Пряката реч е чужда реч, предадена дословно от автора на даден текст. 131. Текст с пряка реч се оформя по следния начин: 131.3. Пряка реч, придружена от пояснителен авторов текст, се оформя по следния начин: 131.3.1. В края на пряката реч, която завършва с пояснителен авторов израз, не се пише точка. Въпросителен знак, удивителен знак или многоточие се пишат. 131.3.2. Ако пряката реч завършва с пояснителен израз, той се пише с малка буква, отделя се с тире и след него се пише точка. – Вярно, ти не приличаш на продавачка – поправи се без смущение той. – О-о! Добър ден, бай Иречек, как си, добре ли си? – извиква бай Ганьо с един най-приятелски тон, щом влиза в кабинета на стопанина. 131.3.3. Ако пояснителният израз е между частите на изречение от пряката реч, той се пише с малка буква и се отделя с тирета от двете страни. – Някои дни – започна мама дрезгаво – слушам тиктакането на онзи часовник в коридора. 131.3.3.1. Ако в изречение от пряката реч е вмъкнат пояснителен израз в позиция, където е необходима запетая, запетаята се прехвърля след пояснителния израз (преди тирето). – Мисля, че съм малко влюбена – прошепна Ема, – но се страхувам да дам воля на чувствата си. 131.3.3.2. Допуска се да не се пише запетаята, уговорена в т. 131.3.3.1. – Мисля, че съм малко влюбена – прошепна Ема – но се страхувам да дам воля на чувствата си. 131.3.4. Ако пояснителният израз е между две изречения от пряката реч, той се пише с малка буква, отделя се с тире и след него се пише точка. Второто изречение от пряката реч се въвежда с тире. – Искаме да наемем лодката – заговори най-сетне човекът. – Нали може? 131.3.5. Ако пояснителният текст е самостоятелно изречение, той се пише на същия ред с главна буква, отделя се с тире и завършва с точка. Ако пряката реч продължава, се пише второ тире. – Значи, ти си ученичка от гимназията!... – Удивлението му ставаше голямо. – В кой клас?  Цитатът завършва тук. Още по темата За моделите на пряка реч с пояснителен авторов текст към реплика отвори Пряка реч . За правилата за тирета при авторов текст към реплика отвори Тире . За правилата за запетая при пояснителен авторов текст отвори Запетая .

Понякога пряката реч не се оформя като диалог с тире на нов ред, а се включва на същия ред  в авторово изречение и се огражда с кавички . Този модел е чест в публицистични текстове, интервюта и разказвателни пасажи. Най-честите грешки не са в самите кавички, а в това къде стои крайният знак  (точка, въпросителен, удивителен, многоточие) спрямо кавичките . Основно правило (QA версия) Ако цитатът е самостоятелно изречение като отделна единица , знакът за край на изречението е преди  затварящите кавички. Пример: „Вече е късно.“ Ако в кавички е ограден израз, който е част от изречението  (име/заглавие/термин или част от изречение), крайният знак на изречението е след  затварящите кавички. Пример: Дали зрителите ще харесат Народния театър „Иван Вазов“? Специален случай:  ако цитираното изречение е въпрос/възклицание , а авторовото изречение завършва като съобщително , се получават два знака : „?“/„!“ в кавичките  и точка след кавичките . Пример: Тя попита: „Ще дойдеш ли?“. Най-чести случаи 1) Авторов текст въвежда репликата: двоеточие + кавички Критерий:  Авторовият текст завършва с двоеточие и след него на същия ред следва реплика в кавички. Ако цитираната реплика е въпрос/възклицание , а авторовото изречение е съобщително , след затварящите кавички се поставя точка . Пример: Тя попита: „Ще дойдеш ли?“. 2) Самостоятелно изречение в кавички (без въвеждащ авторов текст) Критерий:  В кавички е оградено самостоятелно изречение  като цитат в текста (без въвеждащо авторово изречение непосредствено преди него). Знакът за край на изречението е преди  затварящите кавички. Пример: „Вече е късно.“ 3) В кавички е ограден израз/име, което е част от изречението Критерий:  В кавички е ограден израз/име/заглавие/термин , който не е самостоятелно изречение, а част от авторовото изречение. Крайният знак на изречението стои след  затварящите кавички. Пример: Дали зрителите ще харесат новата постановка на Народния театър „Иван Вазов“? 4) Различна цел на изказване: въпрос/възклицание в кавички, а авторовото изречение е съобщително Критерий:  Цитираното изречение завършва с „?“/„!“, но авторовото изречение завършва със своя  краен знак (най-често точка), поставен след  кавичките. Пример: Усмихваше ми се свенливо и питаше: „Как изглеждам?“. 5) Две реплики в кавички в последователни авторови изречения Критерий:  В две последователни авторови изречения са включени реплики в кавички на същия ред; когато цитираното изречение е в края на въвеждащото авторово изречение и са еднакви по цел на изказване , крайният знак на авторовото изречение стои след  кавичките. Пример: Тя каза: „Идвам“. После добави: „След малко“. Чести грешки Два знака при различна цел на изказване (цитатът е въпрос/възклицание, авторовото изречение е съобщително) Проверка:  В кавичките има „?“/„!“, но цялото изречение трябва да завърши като съобщително. Корекция:  „?“/„!“ остава в кавичките , а точката е след кавичките  (тя е за авторовото изречение). Пример (правилно):  Тя попита: „Ще дойдеш ли?“. Точка вътре в кавичките при съобщителен цитат в края на въвеждащо изречение Проверка:  Авторовото изречение въвежда цитата; и авторовото, и цитираното са съобщителни. Корекция:  Точката е след кавичките , не вътре в тях. Грешно → правилно:  Тя каза: „Вече е късно.“ → Тя каза: „Вече е късно“. Краен знак след кавичките при самостоятелен цитат като отделно изречение Проверка:  Цитатът е отделно самостоятелно изречение (стои самостоятелно в текста). Корекция:  Знакът е преди  затварящите кавички. Пример (правилно):  „Вече е късно.“ Неправилен тип кавички Проверка:  Използвани са "..." вместо българските „…“. Корекция:  В български текст използвай „…“. Непоследователно оформяне в рамките на един и същ текст (кавички vs. диалог с тире) Проверка:  Редуваш реплики в кавички и реплики с тире без ясна причина/граница. Корекция:  Избери един модел за пасажа или раздели ясно: диалог → тире/нов ред; цитат на същия ред → кавички. Липсва интервал след двоеточието пред кавичките Проверка:  каза:“…“ Корекция:  каза: „…“ Краен знак поставен преди кавичките, когато в кавички има само име/израз (част от изречението) Проверка:  В кавички е само израз/име (не е самостоятелно изречение). Корекция:  Крайният знак е след кавичките . Пример (правилно):  Народният театър „Иван Вазов“. Цитат от Официалния правописен речник на българския език Оформяне на текст с пряка реч 131.4. Допуска се пряката реч да се оформи като цитат. Усмихваше ми се свенливо и питаше: „Как изглеждам?“. А аз отвръщах: „Идеално. Изглеждаш идеално“. Отделяне на авторов текст от цитат 127. Текст с цитат се оформя по следния начин: 127.1. Цитатът се огражда в кавички. Н. Фрай обобщава: „И така, Библията изглежда много по-близка до поезията, отколкото до научното списание“. Съчетаване на пунктуационни и непунктуационни знаци в текст Кавички със знаци за край на изречение 135.1. Съчетаване на кавички със знаци за край на изречение. 135.1.1. Кавичките са след знака за край на изречение, ако в кавички е оградено поне едно самостоятелно изречение. „Види се, съвместното мълчание им е било достатъчно.“ Така накра... впечатленията си от редовните срещи на баща си с Йордан Йовков. „В руската култура (в сравнение с немската) извинението в много ...виква реакции и спорове в полето на междукултурните изследвания. 135.1.2. Кавичките са пред знака за край на изречение в следните случаи: 135.1.2.1. Когато изречението завършва с ограден в кавички израз или цитат, който е част от изречение. Дали зрителите ще харесат новата постановка на Народния театър „Иван Вазов“? Като анализира нормите на поведение в източните култури, Веж...но, за японците означава да се държат и мислят като един човек“. 135.1.2.2. Когато цитирано изречение е в края на въвеждащо авторово изречение и двете изречения са еднакви по цел на изказване. Интерес представлява следното обобщение на Спиридон Казанджи...та; у отделния индивид извън тази общност то не може да се яви“. 135.1.3. Когато цитирано изречение е в края на въвеждащо авторово изр...ршва със съответния препинателен знак, а кавичките са между тях. В статия от началото на 2012 г. Димитри Иванов иронично пита... „Ако сте инвеститор, ще повярвате ли на рейтинговите агенции?“. Цитатът завършва тук. Още по темата За моделите на пряка реч с реплика в кавички на същия ред отвори Пряка реч . За правилата за кавички отвори  Кавички . За правилата за крайните знаци при реплика в кавички отвори Въпросителен знак , Удивителен знак , Многоточие  и Точка .

Полупряката реч предава мисли или вътрешна реч на герой така, че да звучи „като него“, но остава част от повествованието. За разлика от пряката реч, тук няма кавички  и няма тире за реплика . Страницата дава практични критерии как да разпознаеш и оформиш полупряка реч в текст. Основен принцип Полупряката реч се пише на същия ред  с авторовия текст и се оформя без кавички и без тире . Читателят трябва да може да различи кога звученето „се измества“ към героя, без да се преминава към диалог. Най-чести случаи 1) Полупряка реч в рамките на повествованието (без отделяне като реплика) Критерий:  Мисълта/вътрешният коментар на героя е вплетен в авторовия разказ и не се въвежда като реплика. Пример: Влезе в стаята и огледа наоколо. Е, пак същият хаос. 2) Полупряка реч като самостоятелно изречение Критерий:  Полупряката реч е самостоятелно изречение; започва с главна буква и завършва с препинателен знак. Пример: Нима наистина това беше краят? 3) Полупряка реч, включена в авторовото изречение Критерий:  Полупряката реч е част от авторовото изречение; не е отделена като самостоятелна реплика и обикновено започва с малка буква. Пример: Той се обърна рязко: какъв пък беше тоя шум? 4) Полупряка реч с въпросителна/възклицателна интонация Критерий:  Интонацията на героя се запазва (въпросителна/възклицателна), без да се минава към кавички. Пример: Е, това вече беше прекалено! 5) Полупряка реч с разговорни елементи на героя Критерий:  Появяват се типични за героя думи/частици („е“, „нали“, „ама“, „бе“) и звучене, което отличава мисълта му от неутралния разказ. Пример: Ама че работа — нали уж всичко беше уредено. Чести грешки и бърза проверка Чести грешки Ограждане на полупряката реч в кавички (превръща я в цитат/пряка реч). Изписване на полупряка реч като диалог: нов ред + тире. Смесване на полупряка и непряка реч в една и съща фраза (напр. едновременно „че…“ и вътрешна интонация), което прави текста неясен. Непоследователност в гледната точка: читателят не разбира дали говори авторът или „звученето“ е на героя. Прекалено дълги пасажи полупряка реч без опора в авторовия разказ (затруднява ориентацията). Бърза проверка Има ли кавички  или тире за реплика ? Ако да — това не е полупряка реч. На същия ред ли е с авторовия текст и „влиза“ ли като част от повествованието? Ако да — вероятно е полупряка. Звучи ли като героя (лексика/интонация), но без „той каза/помисли, че…“? Ако да — полупряка реч. Цитат от Официалния правописен речник на българския език: Оформяне на текст с полупряка реч Полупряка реч е вътрешната реч или мислите на герой от художествен текст, които авторът представя с присъщите за този герой изразни средства, но не ги предава като пряка реч. 132. Текст с полупряка реч се оформя по следния начин: 132.1. Полупряката реч се пише на същия ред, на който се пише и авторската реч, но се оформя без кавички и без тире. Излиза и отива у Стоенкини. Още от вратнята сърцето ѝ затреперва. На, сега ще ѝ каже Стоянка, че приела много здраве от Стоенча, че за Коледа си иде. 132.2. Ако полупряката реч е самостоятелно изречение, то започва с главна буква и завършва с препинателен знак, както при пряка реч. Гледаше мрачно и втренчено пред себе си. Сълзите ѝ се попиваха от горчива мъка, от безропотно примирение. Да, ясно беше. Той не искаше да загуби свободата си, да ограничи възможностите си с едно провинциално момиче, което не можеше да му осигури нито пари, нито връзки с недостъпния свят. В душата ѝ кипяха недоумение и гняв. Нима войната не бе разбила и нейния живот? Нима не бе загубила тия отминали години безвъзвратно? Нима не ги губеше и сега? Мария се наведе напред и хвърли поглед върху циферблата на скоростта. Стрелката показваше сто километра в час. Каросерията трепереше от напрежение, въздухът свистеше, а дърветата и храстите отлитаха назад като пометени от вихрушка. Е, папа го прекаляваше!... 132.3. Ако полупряката реч е включена в авторовото изречение, преди нея се пише двоеточие, тя започва с малка буква и завършва с препинателен знак, както при пряка реч. Шибил я гледаше учуден: какъв ще е тоя дявол? Цитатът завършва тук. Още по темата За моделите на полупряка реч и мястото ѝ между пряка и непряка реч отвори Пряка реч . За всички материали по темата (пряка, непряка и полупряка реч) отвори Чужда реч . За сравнение на оформлението и типичните разлики отвори Непряка реч . За свързаните правила по знаци отвори:   Кавички и Видове тирета .

Когато включваш чужд текст като цитат , най-честият проблем не е „дали има кавички“, а какво се запазва  от цитирания текст и с каква буква започва  цитираният откъс. Тази страница дава кратки критерии за най-практичните случаи. Как се цитира цитат При цитиране се запазват правописните особености  на цитирания текст. Началната буква на цитата (главна/малка) зависи от това дали цитираш цялото начало  на изречение или включваш цитат като част  от авторовото изречение. Най-чести случаи 1) Цитатът е поне едно изречение (или начало на изречение) Критерий:  Цитираният откъс представлява поне едно изречение или започва от началото на цитираното изречение. Пример: „Прекрасно е да можеш да съхраниш в рисунка образите, на които се радват очите.“ Така започва интервюто. 2) Пропуснато е началото на първото цитирано изречение Критерий:  Цитатът започва „от средата“ (не е запазено началото на първото изречение). Пример: Авторът отбелязва, че образователната система през Възраждането „сама по себе си подхранва националното културно съзнание. Но тя има и друг важен исторически аспект“. 3) Цитатът е отделна дума/израз, включен в авторовото изречение Критерий:  В кавички е включена отделна дума/израз като част от авторовото изречение. Пример: Умберто Еко нарече тази забрава „хиперкодиране“. Чести грешки и бърза проверка (30 секунди) Чести грешки Променяш правописа на цитата „за да стане по-правилен“ (цитатът трябва да отразява оригиналния вид на цитирания текст). Започваш цитата с главна буква, въпреки че е пропуснато началото на цитираното изречение. Започваш цитата с малка буква, когато цитираш началото на изречение. Объркваш „цитат като част от изречението“ с „цитат като самостоятелно изречение“. Поставяш кавички, но не уточняваш ясно на читателя къде свършва цитатът (особено при по-дълги откъси). Бърза проверка Цитираш ли началото на изречение/поне едно цяло изречение? → главна буква . Пропуснато ли е началото на първото изречение? → малка буква . Само дума/кратък израз ли е цитатът в авторовото изречение? → малка буква . Цитат от Официалния правописен речник на българския език: Правописни особености на цитиран текст 127.2. Правописните особености на цитирания текст се запазват. 127.2.1. Цитатът започва с главна буква, ако представлява поне едно изречение или начало на изречение. „Прекрасно е да можеш да съхраниш в рисунка образите, на които се радват очите.“ Така започва интервюто си младата художничка. Според един от пионерите на хип-хопа „Да бъдем толерантни, означава да приемаме различията си като богатство, а не като болест“. 127.2.2. Цитатът започва с малка буква, ако е пропуснато началото на първото цитирано изречение или той представлява отделна дума (израз), включена в авторово изречение. Хр. Гандев отбелязва, че образователната система през Възраждането „сама по себе си подхранва националното културно съзнание. Но тя има и друг важен исторически аспект“. Умберто Еко нарече тази забрава „хиперкодиране“. Цитатът завършва тук. Още по темата За цитат на същия ред в авторово изречение отвори Пряка реч като цитат (на същия ред) . За модели на пряка реч отвори  Пряка реч . За оформлението на сценични реплики, роли и ремарки: Оформяне на текст . За правилата за кавички: Кавички .

Библиографското цитиране свързва текста с източниците: то показва откъде  идват данните, тезите и цитатите, и позволява на читателя да провери информацията. Най-важното условие е да избереш един модел  на цитиране и да го прилагаш последователно  в целия текст. Основен принцип Библиографското цитиране се състои от библиографско описание  и място на представяне  (в текста, в скоби, в бележки под линия и/или в библиографски списък). Избраният начин се прилага последователно. Най-чести случаи 1) Пълно библиографско описание в текста Критерий:  Източникът се изписва с пълно описание директно в текста. Пример: По темата вж. Иванов, Петър. Заглавие на публикацията. София: Издателство, 2020, с. 15. 2) Посочване на документа в скоби (или частично в скоби) Критерий:  Източникът е посочен чрез данни в скоби или частично в скоби, според избрания модел. Пример: (примерите и вариантите са в официалния цитат по-долу) 3) Повторно цитиране: предварително уточнена абревиатура Критерий:  Цитираш многократно един и същ източник и съкращаваш повторенията чрез предварително уточнена абревиатура. Пример: Граматика на съвременния български книжовен език (по-нататък ГСБКЕ) 4) Цитиране в бележки под линия Критерий:  Източникът е посочен в бележка под линия; правилата за цитиране в текста важат и там. Пример: (оформяне по избрания модел; виж цитата по-долу) Чести грешки и бърза проверка (30 секунди) Чести грешки Смесваш два модела в един текст (напр. ту пълно описание, ту скоби) без ясна система. Не въвеждаш абревиатурата предварително и после я използваш сякаш е очевидна. Променяш формата на едни и същи данни (автор/заглавие/година/страници) в различни места. Подменяш описанието с неясно „вж. линк“ или непълни данни, които не позволяват проверка. Бърза проверка Избрал ли си един модел и спазваш ли го навсякъде? → да/не. Може ли читателят да намери източника само по посочените данни? → да/не. Има ли въведени и постоянни абревиатури за често цитирани източници? → да/не. Цитат от Официалния правописен речник на българския език: Оформяне на библиографско цитиране Библиографското цитиране се състои от библиографско описание, съ...иния и в края на текста чрез самостоятелен библиографски списък. Избраният от автора начин на библиографско цитиране се прилага последователно в целия текст. 128. Библиографското цитиране в текста се оформя по следния начин: 128.1. В текста може да се даде пълно библиографско описание на документа. По същия въпрос вж. Конев, Илия. Българското възраждане и Просве...а култура. София: Унив. изд. Св. Климент Охридски, 1991, с. 358. 128.2. Цитираният документ се посочва в скоби, частично в скоби или без скоби. 128.2.1. При цитиране в скоби се спазват стандартизираните правила за библиографско описание. В Родопите, Странджа и при българите от Мала Азия „баба“ се назо...-географски очерк. София: Наука и изкуство, 1981, с. 230 – 231). ... 128.2.3. Библиографско цитиране в текста може да се извършва, без да се спазват стандартизираните правила за библиографско описание. Този въпрос В. Паскалева разглежда и в статията си „Средна Европ..., публикувана в сп. „Исторически преглед“ от 1981 г., кн. 3 – 4. 128.3. При повторно или многократно цитиране на една и съща публикация ...се съкрати, като се използва предварително уточнена абревиатура. Граматика на съвременния български книжовен език (по-нататък ГСБКЕ) Закон за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) ГИБИ (Гръцки извори за българската история) 128.4. Правилата за цитиране в текста важат и тогава, когато той е поместен в бележка под линия. Цитатът завършва тук. Още по темата За модели на пряка реч в художествен текст и диалог отвори: Пряка реч . За оформлението на сценични реплики, роли и ремарки: Оформяне на текст . За конкретните модели на препратки (номер, скоби, автор–година): Препратки към библиографски списък . За правилата за кавички: Кавички .

Препратките към библиографски списък са „мост“ между основния текст и списъка с използваната литература. Те трябва да позволят на читателя бързо да открие точния източник в списъка и да провери конкретното място (например страница). Тази страница дава практични критерии за най-честите модели и капани. Основен принцип Препратката в текста трябва да е еднозначна  и да съответства на структурата на библиографския списък  (номериран или неномериран). Когато списъкът е номериран, препратките са с цифри в квадратни или кръгли скоби . Когато един автор има повече от една публикация, препратката трябва да включва разграничителен елемент  (дума/думи от заглавието), за да е ясно кой запис от списъка е визиран. Най-чести случаи 1) Номериран библиографски списък: препратка с цифра в скоби Критерий:  Списъкът с литературата е номериран (1., 2., 3. …). В текста се прави препратка към конкретен номер. Пример: … „не само колко сме, но и какви сме“[1]. 2) Номериран списък: избор на вид скоби Критерий:  Препратките са с цифри и могат да се ограждат в квадратни или кръгли скоби . Важното е в целия текст да се използва един и същ  вид скоби. Пример: …[1] (или …(1) – ако това е избраният модел в текста). 3) Един автор с две или повече публикации: добави дума от заглавието Критерий:  Цитираш две или повече публикации от един и същ автор и само „Автор + година“ не е достатъчно, за да се различат източниците. Решение:  В препратката се добавя дума (или няколко думи) от заглавието  на съответната публикация. Пример: … (Димитров, Добри. Административно..., 1994, с. 65; Димитров, Добри. Държавнослужебно..., 2010, с. 273). 4) Препратка със страница Критерий:  Позоваваш се на конкретно място в източника (цитат, данни, конкретно твърдение). Пример: … (Димитров, Добри. Административно..., 1994, с. 65). Чести грешки и бърза проверка (30 секунди) Чести грешки Номериран списък, но в текста няма съответстващи номера (или номерата не съвпадат със списъка). Смесване на модели в един текст (напр. ту [1], ту (Автор, година) без ясна система). Различни скоби за един и същ модел ([1] тук, (1) там) без причина. Препратка към „автор“ без разграничение при две и повече публикации от същия автор. Препратка без страница, когато твърдението е вързано за конкретно място (цитат/данни). Бърза проверка Може ли читателят да открие точния запис  в списъка по препратката? → да/не. Съвпадат ли номерата/скобите със системата, която си избрал? → да/не. Ако един автор има няколко източника, различаваш ли ги в препратката? → да/не. Цитат от Официалния правописен речник на българския език: Препратки към библиографски списък 130.4. Препратките към библиографския списък се оформят по следния начин: 130.4.1. Ако списъкът с цитираната литература е номериран, за препратки в... Препратките с цифри се ограждат в квадратни или в кръгли скоби. Според мнението на български демографи особено важен въпрос при ...ането на населението е „не само колко сме, но и какви сме“[1]. [В библиографския списък:] 1. Минков, Минко П. Демография. София: Албатрос, 1999, с. 259. ISBN 954-8555-62-X. ... Латински извори за историята на България. Т. 1. под ред. на Иван Дуйчев и др. София: БАН, 1958. 454 с. 130.4.2.1. Ако се цитират две или повече публикации от един и същ автор, сл...дума (или няколко думи) от заглавието на съответната публикация. Съществуват мнения, че това понятие принадлежи едновременно и на...994, с. 65; Димитров, Добри. Държавнослужебно..., 2010, с. 273). [В библиографския списък:] Димитров, Добри. Административно право. Обща част. София: Сиби, 1994, с. 65. ISBN 954-8150-16-6. Димитров, Добри. Държавнослужебно право на Република България. София: Сиела, 2010, с. 273. ISBN 978-954-2806-424. Цитатът завършва тук. Още по темата За модели на пряка реч в художествен текст и диалог отвори Пряка реч . За оформлението на сценични реплики, роли и ремарки отвори Оформяне на текст . За общата рамка и моделите на библиографско цитиране Библиографско цитиране .