Авторов текст преди реплика: двоеточие или точка
- Редактор

- преди 2 дни
- време за четене: 2 мин.
Когато авторовият текст стои преди репликата, изборът на знак зависи от това дали той въвежда пряката реч (напр. с „каза“, „попита“, „добави“). Ако въвежда — следва двоеточие. Ако не въвежда — авторовото изречение се затваря със знак за край (най-често точка), а репликата започва на нов ред с тире.
Основно правило
Практическият тест е прост:
Има ли въвеждащ израз за говорене? → двоеточие.
Няма ли въвеждащ израз (описание/контекст)? → точка (или друг краен знак).
И в двата случая репликата започва на нов ред с тире и интервал.
Най-чести случаи
1) Авторов текст с въвеждащ израз
Критерий: Авторовият текст съдържа израз, който въвежда репликата.
Пример: Тя каза строго: — Как посмяхте да влезете тук?
2) Авторов текст без въвеждащ израз
Критерий: Авторовият текст е самостоятелно изречение (описание/контекст) и не „представя“ репликата.
Пример: В стаята настъпи тишина. — Нека тръгваме.
3) Авторов текст завършва с „?“ или „!“
Критерий: Когато авторовият текст е въпрос/възклицание, той вече е завършил като изречение; репликата започва на нов ред.
Пример: Какво още оставаше да направят? — Да тръгват.
4) Авторов текст завършва с многоточие
Критерий: Многоточието е краен знак в авторовия текст; след него не се добавя двоеточие.
Пример: Той се поколеба… — Не знам.
Чести грешки
Пише се двоеточие, въпреки че авторовият текст не въвежда репликата.
Пропуска се двоеточие, когато авторовият текст въвежда репликата.
Репликата се „залепва“ на същия ред, вместо да започне на нов ред.
Използва се дефис (-) вместо тире за реплика.
Цитат от Официалния правописен речник на българския език
Оформяне на текст с пряка реч
Пряката реч е чужда реч, предадена дословно от автора на даден текст.
131.
Текст с пряка реч се оформя по следния начин:
131.2.
Авторовият текст, предхождащ пряката реч, се оформя по следния начин:
131.2.1.
След авторовия текст се пише двоеточие, ако този текст съдържа израз, който въвежда пряката реч.
Все още изплашена, тя каза строго:
– Как посмяхте да влезете тук? Знаете ли чие е това лозе?
131.2.2.
След авторовия текст се пише точка или друг знак за край на изречение, ако този текст не съдържа израз, който въвежда пряката реч.
Ирина и Бимби довършиха десерта си.
– Ще се раздвижим ли? – попита той.
Цитатът завършва тук.


