Видове тирета и тяхната употреба

Видове тире - употреба

Тирето е един от най-гъвкавите знаци в българския писмен език. Под една и съща „чертичка“ обаче често се смесват различни знаци и роли — тире като препинателен знак, дефис вътре в думата, тире за интервали и диапазони, както и минус в математиката.

Тази страница дава общата рамка: кои са основните знаци с форма на тире, как ги разграничаваме и в какви случаи по принцип се използват. Конкретните правила, по-пълни серии примери и типични грешки са събрани в практическото ръководство „Кога се пише тире (тире и дефис в българската граматика)“.

---

1. Знаци с форма на тире в българския писмен език

В българската графика използваме няколко различни знака, които визуално приличат на тире:

• тире (обикновено дълго тире „—“);

• дефис (малко тире „-“ за полуслято писане);

• тире за интервали и диапазони (често по-късо тире „–“, между числа, дати, страници);

• минус (математически знак „−“).

Важно: в правописните правила обикновено се говори за тире (като препинателен знак) и дефис (малко тире за полуслято писане). Типографските разлики (em / en тире) се отнасят до дължината на чертичката, а не до отделни граматични категории.

1.1. Тире (дълго тире „—“)

Тирето е препинателен знак. То отделя или свързва части от изречението, подчертава интонационни паузи, маркира пропуснато сказуемо или въвежда обяснение/заключение.Обикновено се изписва като по-дълга черта (дълго тире) и в повечето пунктуационни употреби се отделя с интервали от двете страни (виж и раздел 4 за интервалите около тирето).

1.2. Дефис (малко тире „-“)

Дефисът е най-късият знак. Той не е препинателен знак, а служи за полуслято писане — свързва части на сложни думи, частиците „по-“ и „най-“ със степенувани форми, както и букви и цифри в един израз.Дефисът винаги стои без интервали: непосредствено след и преди буквите или цифрите.

1.3. Тире за интервали и диапазони

Същият знак като тирето (понякога типографски реализиран като по-къса черта „–“) се използва между граници на интервал:години и дати: „1999–2003 г.“, „13.05–15.05.2025 г.“;

числа и мерни единици: „5–7 дни“, „стр. 12–18“;

часови диапазони: „9.00–18.00 ч.“.

Тук тирето означава диапазон и може да се мисли като заместител на „от … до …“. В повечето текстове се пише без интервали между числата и тирето.

1.4. Минус (математически знак „−“)

Минусът е математически знак, а не препинателен или правописен знак. Използва се в аритметиката и формули: „5 − 3 = 2“, „−7 + 10 = 3“.В обикновения текст често се изписва със същия символ като кратко тире, но по смисъл и функция е различен. Тук го споменаваме само, за да разграничим ролите.

2. Основни функции на тирето като препинателен знак

Тук систематизираме най-важните пунктуационни употреби на тирето — като рамкова „карта“ на функциите. Подробните правила, тестове и типични колебания са в практическата статия „Кога се пише тире“.

2.1. Тире между подлог и сказуемо

Тире се пише между подлог и сказуемо, когато и подлогът, и сказуемото са именни групи (обикновено съществителни или местоименни словосъчетания) и липсва глаголът „съм“. Тирето отбелязва равенство, определение или силно пояснение.Примери:„София — столицата на България.“„Най-голямата му опора — семейството.“

2.2. Тире вместо пропуснато сказуемо

Тирето замества пропуснат глагол-сказуемо в непълни изречения, особено при изброяване и съпоставяне.Примери:„Първи — Иван, втори — Мария.“„Там — тишина.“Тук тирето маркира мястото на пропуснатия глагол („е“, „са“, „ще бъде“) и прави структурата ясна.

2.3. Тире при вметнати и обособени изрази

Тирето може да обособи вметната или пояснителна част от изречението, подобно на запетайки или скоби, но с по-силно интонационно отделяне.Пример:„Морето — тихо и спокойно — ни посрещна рано сутринта.“Тук тиретата отделят вметнатото определение „тихо и спокойно“. В по-неутрален текст същият израз може да бъде изписан и само със запетайки.

2.4. Тире вместо двуеточие (обяснение, извод, резултат)

Тирето може да замени двуеточие, когато втората част от изречението или обяснява и конкретизира първата, или носи силно подчертан резултат/извод.Примери:„Само едно нещо му липсваше — време.“„Има един сигурен начин да се провалиш — да не започнеш.“

2.5. Тире между части на сложно изречение

Тирето се използва между части на сложно изречение, когато има рязък преход, силно противопоставяне или неочакван резултат/обобщение.Примери:„Опита всичко — нищо не помогна.“„Обеща — и не изпълни.“

2.6. Тире при пряка реч

Тирето въвежда пряка реч в началото на нов ред. То се пише като първи знак на реда, без интервал пред него, и с интервал след него преди първата дума на репликата.Примери:„— Ще дойдеш ли?“„— Утре.“

Когато тирето отделя репликата от авторското пояснение в рамките на едно изречение, то се държи като обикновено препинателно тире — с интервал преди и интервал след него.Пример:„— Ще дойдеш ли? — попита тя.“

3. Основни употреби на дефиса (малко тире)

Дефисът свързва части от една графична дума. Той не разделя изречението, а участва във вътрешната структура на думата или израза.

3.1. След „по-“ и „най-“ при степенуване

Дефис се пише след частиците „по-“ и „най-“ при образуване на степенувани форми на прилагателни и наречия.Примери:„по-добър“, „по-ясно“, „най-висок“, „най-често“.

3.2. При сложни думи, съчетания и обединяване в смислова цялост

Дефисът се използва при полуслято писане на сложни думи, когато се запазва известна самостойност на компонентите:равноправни части: „касиер-домакин“, „писател-романист“, „авто-мото клуб“;

съчетания от типа „минута-две“, „ден-два“, „истина-неистина“, при които всяка част има свой самостоятелен смисъл.

Други случаи на обединяване в една смислова цялост (напр. „ден-нощен режим“) са разгледани по-подробно в практическата статия „Кога се пише тире“.

3.3. В изрази с букви и цифри

Дефис свързва букви и цифри или букви от различни азбуки в единен израз.Примери:„ISO 9001-2015“,„чл. 42-а“.

3.4. В състава на собствени имена и съкращения

Дефис се използва в някои собствени имена и графични съкращения:„Сан-Стефано“, „Ботев-Габрово“,„С.-Петербург“, „А.-Смит“.

3.5. При пренасяне на думи

При пренасяне на част от дума на нов ред в края на реда се поставя дефис, а на следващия ред думата продължава без повторение на дефиса.Пример (графично):„ар-мията“.

4. Тирета и интервали (шпации)

Правилното използване на интервалите около тирето е част от чистото оформление на текста. Най-общите правила са:Тире като препинателен знак в средата на изречението обикновено се пише с интервали от двете страни:„София — столицата на България.“

Тире в пряка реч в началото на реда се пише като първи знак на реда, без интервал пред него, и с интервал след него:„— Идваш ли?“

Тире между числа и дати (диапазони) обикновено се изписва без интервали:„9.00–18.00 ч.“, „стр. 5–8“, „1999–2003 г.“В по-широки оформления (таблици, графики) може да се използва и вариант със шпации според редакционния стандарт.

Дефис винаги е без интервали, непосредствено до буквите/цифрите: „по-добър“, „ISO 9001-2025“.

5. Бърза карта на видовете тирета

Ако знакът разделя или свързва части от изречението и около него има интервали — работиш с тире като препинателен знак.

Ако знакът е вътре в една дума или израз и няма интервали — това е дефис (малко тире).

Ако знакът е между числа, дати, страници и замества „от … до …“ — това е тире за интервал/диапазон.

Ако знакът участва в математически израз — това е минус, а не препинателен знак.

---

За детайлни правила, по-пълни примери и типични грешки виж практическата статия Употреба на тире в българската граматика, която стъпва върху тази рамка и показва конкретни случаи от редакторската практика.

Запетая ( , ) HUB