Търсене

Всички пунктуационни знаци

Редактор
1.06.2024 г.
време за четене: 3 мин.

Актуализирано: 27.12.2025 г.

Пунктуацията е система от препинателни знаци, с които в писмения текст обозначаваме граници, паузи, отношения между части на изречението и интонация.

Тук ще намериш пълния основен списък на препинателните знаци в българския език, с кратки и точни дефиниции. Допълнително са включени и често срещани непрепинателни типографски/технически знаци, ясно отделени, за да не се смесват с пунктуацията.

Препинателни знаци в българския език

Това са основните препинателни знаци, които работят като пунктуация. Заглавията на знаците са линкове към подробни страници с правила и примери.

1) Запетая (,)

Разделя части на изречението и елементи в изброяване.

2) Точка (.)

Поставя се в края на изявително изречение и след някои съкращения.

3) Точка и запетая (;)

Разделя по-самостоятелни части в изречение или елементи в изброяване, когато вътре вече има запетаи.

4) Двоеточие (:)

Десетте основни пунктуационни знака – визуален преглед — Пунктуационни знаци в писмения език

Въвежда изброяване, пояснение/обяснение, цитат или пряка реч след авторов текст.

5) Тире (–)

Отделя или подчертава части на изречението; използва се и за въвеждане на реплика в диалог.

6) Многоточие (…)

Обозначава недоизказаност, прекъсване или колебание, често с емоционален оттенък.

7) Въпросителен знак (?)

Поставя се в края на въпросително изречение (и при въпросителна интонация в контекст).

8) Удивителен знак (!)

Поставя се в края на възклицателно или подчертано емоционално/заповедно изречение.

9) Кавички („ “; ‘ ’)

Ограждат цитати, названия и пряка реч като цитат на същия ред; вътрешните кавички се използват при „кавички в кавички“.

10) Скоби ( )

Ограждат вметната пояснителна информация, бележки и уточнения, които не са основна част от изречението.

Допълнение: често срещани знаци, които НЕ са препинателни

Тези знаци са типографски/технически и се срещат в текст, но не са част от основната пунктуационна система. Добавени са като удобен справочник.

Апостроф (’)

Маркира изпускане на звук/буква или се среща в чужди имена и транскрипции. (Не обозначава „притежание“ в българския.)

Дефис (-)

Свързва части на сложни думи и съставни названия; използва се и при пренос на дума в края на ред.

Наклонена черта (/)

Използва се за алтернативи (и/или), съотношения, структури в адреси/пътища и някои технически записи.

Обратна наклонена черта (\)

Среща се в компютърни пътища и команди.

Интервали (шпации) и типографски интервали

Празно пространство между думи и знаци; типографски се различават стандартна и разширени шпации.

Интерпункт (·)

Разделител в типографски, математически и някои чуждоезикови контексти.

Долна черта (_)

Технически знак (идентификатори, файлове, уеб адреси), не пунктуация.

Вертикална черта (|)

Разделител в таблици, програмен синтаксис и формални записи.

Бърза норма: пред . , ; : ? ! … не се пише интервал, а след тях обикновено се пише интервал. Не се пише интервал пред затварящи кавички и скоби, както и при комбинации от знаци (напр. ?!, …). Изключения има при съкращения, инициали и специфични типографски случаи.

Специални знаци с конкретна употреба

Знак @, знак за номер №, знак за параграф §, знак за авторско право ©, знак за регистрирана търговска марка ®, знак за търговска марка ™, процент %, промил ‰, промириад ‱, обелиск †, двоен обелиск ‡, градус °, тилда ~, евро €, долар $, минус −