Видове кавички

Видове кавички

Кавичките в българския книжовен език са „…“ (ниски–високи). При вложен цитат се използват ‚…‘. С кавички се ограждат цитати, пряка реч, уместно маркирани заглавия/наименования и думи, употребени с необичаен или условен смисъл.

Запетаята, точката и другите знаци се поставят вътре в кавичките, само ако са част от цитирания текст. Когато следват авторови думи, знаците се пишат извън кавичките съобразно модела на пряката реч (виж „Пряка реч: модели и пунктуация“ по-долу).

---

Видове кавички и вложени кавички

Основни кавички: „…“ (ниски–високи; отварящи „, затварящи “).

Вложени кавички: ‚…‘ (използват се вътре в „…“ при вложен цитат). Не смесвайте „…“ с английски "..." или френски «…» в един и същ текст.

Примери:

„Той каза: ‚Ще закъснея‘, а после тръгна.“

„Прочетох „Времеубежище“ на Г. Господинов.“

Пряка реч: модели и пунктуация (канонични схеми)

• Автор → реплика: Мария прошепна: „Тихо.“

• Реплика → автор: „Тихо“, прошепна Мария.

• Реплика → автор → реплика: „Тихо“, прошепна Мария, „ще ни чуят.“

• Диалог: дълго тире за всяка реплика или кавички — изберете една система и я прилагайте последователно.

  
  

Пунктуация спрямо кавичките (кратко правило)

• Вътре: когато знакът е част от цитата („Идваш ли?“).

• Извън: когато знакът принадлежи на авторовите думи („Идваш“, каза тя.)

• Въпрос към дума в кавички: Какво означава „перегринация“? (въпросителната е извън, защото не е част от думата).
  

Кавички или курсив за заглавия

• За заглавия на произведения допускаме кавички в основния текст (особено онлайн), а курсив при библиографски справки и подписи под илюстрации. Изберете един подход и го спазвайте последователно в целия материал.

„Плашещи кавички“ и други злоупотреби

• Не ползвайте кавички за ударение или „иронично“ маркиране на нормални думи — четивността и доверието страдат.

• Марки/породи/общи названия: без кавички. Марки се изписват според фирмения стандарт (напр. iPhone) и без кавички.

• Псевдоними/прякори: Иван Петров „Мечока“ — прякорът в кавички при първо представяне.
  

Кога пишем кавички:

• Цитиране на чужда реч/текст – кратки цитати в основния текст („…“); по-дългите могат да се оформят като цитатен блок без кавички според редакционния стандарт.

• Пряка реч и диалог – „Каза: „Идвам.““, „„Идвам“, каза тя.“ (изберете единна система и я спазвайте).

• Заглавия на произведения, статии, рубрики – когато не използвате курсив по редакционния стандарт: „Под игото“, „Луца“.

• Назоваване на обекти след нарицателно (апозиция) – хотел „Хемус“, вестник „Дневник“, операция „Пламък“.

• Метаезикова/условна употреба на дума – назоваваме думата като дума или с условен/ироничен смисъл: думата „обаче“, т.нар. „зелена икономика“. (Използвай умерено; избягвай кавички за „ударение“.)

Кавички не се употребяват в следните случаи:

• Собствени имена на географски обекти, общини и области – без кавички: София, Родопите, община Пловдив. • Инициални съкращения (абревиатури) – без кавички: ООН, ЕС, НАТО. • Собствени имена, изписани на латиница – без кавички: London, Tate Modern. • Имена на чужди културни обекти, използвани самостоятелно (без нарицателно) – без кавички: Лувъра, Метрополитън музей. • Названия на породи – без кавички и с малка буква: немска овчарка, персийска котка. • Търговски марки – без кавички; изписване според фирмения стандарт: iPhone, YouTube. • Заглавия на произведения, филми, спектакли и др., когато са графично оформени (курсив/специален стил по редакционния стандарт) – без кавички: Под игото (курсив).

Бърз ориентир:

Цитат/пряка реч/заглавие в текста → „…“ Вложен цитат → ‚…‘ Марки, породи, географски имена → без кавички Апозитивно назоваване след нарицателно (хотел, вестник, операция) → с кавички Пунктуация е вътре, само ако е част от цитата; иначе следвайте моделите за пряка реч