Библиографско цитиране: правила, модели и последователност

Библиографското цитиране свързва текста с източниците: то показва откъде идват данните, тезите и цитатите, и позволява на читателя да провери информацията. Най-важното условие е да избереш един модел на цитиране и да го прилагаш последователно в целия текст.

Основен принцип

Библиографското цитиране се състои от библиографско описание и място на представяне (в текста, в скоби, в бележки под линия и/или в библиографски списък). Избраният начин се прилага последователно.

Най-чести случаи

1) Пълно библиографско описание в текста

Критерий: Източникът се изписва с пълно описание директно в текста.

Пример: По темата вж. Иванов, Петър. Заглавие на публикацията. София: Издателство, 2020, с. 15.

2) Посочване на документа в скоби (или частично в скоби)

Критерий: Източникът е посочен чрез данни в скоби или частично в скоби, според избрания модел.

Пример: (примерите и вариантите са в официалния цитат по-долу)

3) Повторно цитиране: предварително уточнена абревиатура

Критерий: Цитираш многократно един и същ източник и съкращаваш повторенията чрез предварително уточнена абревиатура.

Пример: Граматика на съвременния български книжовен език (по-нататък ГСБКЕ)

4) Цитиране в бележки под линия

Критерий: Източникът е посочен в бележка под линия; правилата за цитиране в текста важат и там.

Пример: (оформяне по избрания модел; виж цитата по-долу)

Чести грешки и бърза проверка (30 секунди)

Чести грешки

• Смесваш два модела в един текст (напр. ту пълно описание, ту скоби) без ясна система.

• Не въвеждаш абревиатурата предварително и после я използваш сякаш е очевидна.

• Променяш формата на едни и същи данни (автор/заглавие/година/страници) в различни места.

• Подменяш описанието с неясно „вж. линк“ или непълни данни, които не позволяват проверка.

Бърза проверка

1. Избрал ли си един модел и спазваш ли го навсякъде? → да/не.

2. Може ли читателят да намери източника само по посочените данни? → да/не.

3. Има ли въведени и постоянни абревиатури за често цитирани източници? → да/не.

Цитат от Официалния правописен речник на българския език:

Оформяне на библиографско цитиране

Библиографското цитиране се състои от библиографско описание, съ...иния и в края на текста чрез самостоятелен библиографски списък.

Избраният от автора начин на библиографско цитиране се прилага последователно в целия текст.

128.
Библиографското цитиране в текста се оформя по следния начин:

128.1.
В текста може да се даде пълно библиографско описание на документа.

По същия въпрос вж. Конев, Илия. Българското възраждане и Просве...а култура. София: Унив. изд. Св. Климент Охридски, 1991, с. 358.

128.2.
Цитираният документ се посочва в скоби, частично в скоби или без скоби.

128.2.1.
При цитиране в скоби се спазват стандартизираните правила за библиографско описание.

В Родопите, Странджа и при българите от Мала Азия „баба“ се назо...-географски очерк. София: Наука и изкуство, 1981, с. 230 – 231).

...

128.2.3.
Библиографско цитиране в текста може да се извършва, без да се спазват стандартизираните правила за библиографско описание.

Този въпрос В. Паскалева разглежда и в статията си „Средна Европ..., публикувана в сп. „Исторически преглед“ от 1981 г., кн. 3 – 4.

128.3.
При повторно или многократно цитиране на една и съща публикация ...се съкрати, като се използва предварително уточнена абревиатура.

Граматика на съвременния български книжовен език (по-нататък ГСБКЕ)

Закон за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)

ГИБИ (Гръцки извори за българската история)

128.4.
Правилата за цитиране в текста важат и тогава, когато той е поместен в бележка под линия.

Цитатът завършва тук.

Още по темата

За правилата за кавички: Кавички