Запетаята често се поставя погрешно веднага след „и“, „а“, „но“, когато следва обособена част. В тази статия ще намериш официалното правило, примери и ясен метод в 3 стъпки за проверка на конструкцията. Разграничаваме случая от многосрични съюзи и показваме най-честите грешки и гранични ситуации.

Запетая в простото изречение не е „по усет“, а по синтактична функция. На тази страница събираме най-важните случаи: еднородни и обособени части, вметнати думи и изрази, обръщения, междуметия и частици, присъединителни конструкции. Ще намериш кратки критерии, пример към всеки тип и списък с чести капани за бърза проверка.

Запетаята пред „който“ почти винаги е въпрос за границата между простите изречения: къде стои и дали е една или две. Виж правила и кратки примери за „който/която/които“, „когото“, „комуто“, включително при конструкции с предлог (напр. „с когото“, „за които“). Накрая има „бърза проверка“ и типични грешки.

„Всъщност“ не „изисква“ запетая само защото е тази дума. Пунктуацията зависи от ролята ѝ в изречението: ако е вметнато уточнение/поправка, се отделя със запетая (в началото — след нея; в средата — ограждане). Ако означава „в действителност“ и е част от изказа, запетая не се пише. Виж кратки примери и бърза проверка.

Кратко и практично ръководство за еднородните части в изречението и запетаята при тях. Ще разберете как да ги разпознавате (подлози, сказуеми, допълнения, определения, обстоятелствени пояснения) и кога се пише или не се пише запетая при изброяване, при „и/или“ и при конструкции като „ли – или / дали – или“. Включен е нормативен цитат от ОПР и стегнато обобщение, което помага да избегнете най-честите пунктуационни грешки.

„Дори“ често стои близо до запетая, но не я „изисква“ като дума. Пунктуацията зависи от изреченската структура: дали започва нова предикативна част или подчинено изречение („че дори…“, „дори да…“). На тази страница ще намериш ясни критерии, кратки примери и бърза проверка.