Запетая при „всъщност“ — кога се пише и кога не

Запетая при всъщност

„Всъщност“ често се използва, когато уточняваме, коригираме или пренасочваме казаното. Запетаята обаче не се поставя „заради думата“, а според това каква функция има „всъщност“ в изречението: вметната (дискурсивна) дума или обикновено наречие, част от изказа.

— Най-сигурният подход е да провериш дали може да се извади, без да се наруши граматичната структура и основният смисъл.

---

Граматична роля на „всъщност“

• Част на речта: наречие.

• Типични функции в изречението:

  • вметната (дискурсивна) дума за уточнение/поправка/контраст — стои свободно и може да се отделя интонационно;

  • наречие в състава на изказа със значение „в действителност“ — свързано е тясно с сказуемото/твърдението.

• Типични позиции: в началото, в средата или между две изреченски части.

Кога се пише запетая при „всъщност“

Когато „всъщност“ е вметната дума в началото на изречението

Критерий: Ако „всъщност“ въвежда уточнение/корекция като самостоятелен вметнат елемент, след него обикновено има пауза и се пише запетая.

Пример: Всъщност, не беше необходимо да се притесняваме.

Когато „всъщност“ е вметнато в средата на изречението

Критерий: Ако е вметнато и може да се извади, без да се наруши строежът, се огражда със запетаи.

Пример: Тя, всъщност, вече знаеше истината.

Когато „всъщност“ стои след запетая, която разделя две изреченски части

Критерий: Ако запетаята е нужна, за да отдели две предикативни части (две граматични основи), „всъщност“ може да стои в началото на втората част. Тогава запетаята е между изреченията, а не „за да отдели“ самата дума.

Пример: Мислехме, че ще се забави, всъщност пристигна точно навреме.

Кога не се пише запетая при „всъщност“

Когато „всъщност“ е тясно свързано със сказуемото (значение „в действителност“)

Критерий: Ако „всъщност“ е част от изказа и не звучи като вметнато уточнение (не се отделя с пауза), запетая не се пише.

Пример: Той всъщност рядко показва истинските си чувства.

Когато „всъщност“ е в началото, но не се отделя интонационно

Критерий: В някои контексти „всъщност“ започва изречението като обикновено наречие („в действителност“) и може да стои без запетая.

Пример: Всъщност не знаехме какво се е случило.

Когато запетаята е по друга причина и не „обслужва“ „всъщност“

Критерий: Ако в изречението има запетая за подчинено изречение, обособена част и т.н., тя се поставя според съответното правило, а „всъщност“ остава без допълнително ограждане, ако не е вметнато.

Пример: Знаех, че всъщност няма да успеем навреме.

Чести грешки и бърза проверка (30 секунди)

Чести грешки

• Механично ограждане със запетаи навсякъде: „…, всъщност, …“ дори когато думата е част от изказа.

• Пропуск на запетая след „Всъщност“, когато то е ясно вметнато и се произнася с пауза.

• Дублиране на пунктуация: запетая между две части + допълнителна запетая след „всъщност“ без основание.

• Смесване на функцията: приемане, че „всъщност“ винаги е „вметната дума“.

• Неправилен критерий „по ритъм“: паузата може да помага, но решението е по функцията в изречението.

Бърза проверка

1. Можеш ли да махнеш „всъщност“, без да се наруши граматичният строеж? Ако да — вероятно е вметнато.

2. Има ли естествена пауза и интонация на уточнение/поправка? Ако да — отдели го със запетая (в началото: след него; в средата: ограждане).

3. Ако „всъщност“ означава „в действителност“ и е тясно към сказуемото — не слагай запетая.

4. Провери дали запетаята в изречението не е по друго правило (подчинено изречение, обособена част).

Още по темата

Виж картата на правилата в „Запетая“ и каталога „Пред кои думи пишем запетая“, за да сравниш близки случаи на вметнати думи и уточняващи конструкции.