Открийте кога се пише запетая и кога не се пише запетая. Ясни правила и насоки за правилна пунктуация в българския език.

„Обаче“ може да стои между две изреченски части („…, обаче …“) или вътре в изречението („Той обаче…“) — и от това зависи запетаята. На тази страница ще намериш ясни критерии: кога запетаята е пред „обаче“ (граница между две предикативни части) и кога не се пише (когато е част от изказа или е в началото).

Кога не се пише запетая след „и“, „а“, „но“, когато веднага след тях стои вметнат израз? Тази статия дава официалното правило и практичен начин за проверка, за да избегнеш грешки като „но, от друга страна“. Включени са гранични случаи, типични капани и връзки към подробни ръководства по пунктуация.

Присъединителните конструкции са добавки към вече завършена основна мисъл — кратък коментар, уточнение или допълнение („…, и с право“, „…, при това…“, „…, плюс това…“). Виж кога запетаята е задължителна, кога не се пише (защото думата е част от изречението), как да различиш присъединяване от обикновено „и“ и проверка с типични грешки.

Вметнатите думи и изрази добавят пояснение или авторов коментар, без да променят основния смисъл. Тук ще намериш практични критерии кога се отделят със запетаи, кога нормата допуска да не се отделят, и кога е по-подходящо да се използват тирета или скоби. Включили сме богат, прецизиран списък с често срещани вметнати маркери и цитат от ОПР.

„Всъщност“ не „изисква“ запетая само защото е тази дума. Пунктуацията зависи от ролята ѝ в изречението: ако е вметнато уточнение/поправка, се отделя със запетая (в началото — след нея; в средата — ограждане). Ако означава „в действителност“ и е част от изказа, запетая не се пише. Виж кратки примери и бърза проверка.