top of page

Запетая при „дори“ — кога се пише и кога не

Актуализирано: 18.12

Запетая при Дори
Дори — наречие с усилваща функция

„Дори“ често привлича запетая „около себе си“, но не защото я изисква като дума. Пунктуацията зависи от това как е построено изречението: дали има граница между две предикативни части или започва подчинено изречение. В повечето случаи „дори“ е част от изказа и не се огражда със запетаи.

Граматична роля на „дори“

  • Част на речта: усилителна частица (в практиката често се разглежда и като наречие с усилваща функция).

  • Типични конструкции:

    • в изречението като усилвател: „дори X“, „дори и X“, „дори не X“;

    • в подчинени конструкции: „(…, ) дори да …“, „(…, ) че дори …“.

  • Какво сигнализира: добавя неочакван/краен елемент („включително“, „даже“), но не е съюз, който сам по себе си да изисква запетая.

Кога се пише запетая при „дори“

Когато запетаята разделя две предикативни части, а втората започва с „дори“

Критерий: Ако имаш две граматични основи и между тях по правило стои запетая, „дори“ може да е първата дума във втората част. Запетаята е заради границата между частите, не заради „дори“.

Пример: Луната светеше ярко, дори звездите не можеха да я засенчат.

Когато след запетая започва подчинено изречение, в което „дори“ е начален усилвател

Критерий: Ако запетаята е нужна, за да отдели подчинено изречение (например въведено с „че“), „дори“ може да стои в началото на подчинената част.

Пример: Усмивката ѝ беше толкова заразителна, че дори дърветата сякаш се усмихваха.

При „дори да“ като начало на подчинено изречение

Критерий: Когато „дори да“ въвежда подчинено изречение (обикновено отстъпително/условно), запетаята е между главното и подчиненото — според реда на частите.

Пример: Дори да се умориш, продължи още малко.

Кога не се пише запетая при „дори“

Когато „дори“ е част от простото изречение (усилва дума/словосъчетание)

Критерий: Ако „дори“ само усилва дума или група думи в рамките на една предикативна част, запетая не се пише.

Пример: Той не каза дори дума.

Когато „дори“ е в средата на изречението и не е вметнат елемент

Критерий: „Дори“ по правило не се огражда със запетаи („…, дори, …“), защото не е вметната дума, а част от изказа.

Пример: Вятърът беше толкова силен, че дори дърветата се огъваха.

В съчетанията „дори и“, „дори не“, „дори да“ не се слага запетая вътре в съчетанието

Критерий: Ако е нужна запетая, тя е на границата между изреченските части, но не се пише между „дори“ и следващата дума.

Пример: Не тръгвай, дори и да те молят.

Чести грешки и бърза проверка (30 секунди)

Чести грешки

  • Механично ограждане: „…, дори, …“ — без да има вметната конструкция.

  • Погрешно правило „дори е съюз, значи иска запетая“ — запетаята идва от границата между части, не от думата.

  • Запетая вътре в съчетанието: „дори, да…“, „дори, и…“.

  • Пропуск на запетая при реална граница между две предикативни части, когато втората започва с „дори“.

  • Смесване на роли: търсиш „запетая пред дори“, вместо да провериш дали започва нова част (главна или подчинена).

Бърза проверка

  1. Има ли две граматични основи (две предикативни части)?

  2. Ако да — къде е границата между тях? Там е запетаята.

  3. „Дори“ усилва ли дума/израз вътре в една част? Ако да — не го ограждай със запетаи.

  4. Ако срещаш „че“, „ако“, „когато“ и др. — запетаята се поставя по правилото за подчиненото изречение; „дори“ само може да стои в началото му.

Още по темата

Виж картата на правилата в Запетая и каталога Пред кои думи пишем запетая, за да сравниш близки случаи с усилителни думи и конструкции в сложно изречение.

Финална версия — проверена за публикуване.

Дисплейна реклама от Google

bottom of page