Правила за употреба на запетая
Тази страница събира основните групи правила за употреба на запетаята в съвременния български език
Запетаята е основният пунктуационен знак в българския правопис. Тя подрежда синтаксиса, отделя смисловите части и задава ритъма на изречението. Употребата на запетая се опира на система от правила, които описват както задължителните случаи, така и възможностите за избор според логическия акцент и стила.
Според наше количествено изследване на съвременни български литературни текстове запетаята съставлява 45,3% от всички използвани препинателни знаци – показател за ключовата ѝ роля в синтаксиса. Подробният анализ на резултатите е публикуван в отделна статия в блога на Zapetaya.com.Следващите раздели подреждат правилата за употреба на запетая по основни типове конструкции и насочват към подробните ръководства за всяка от тях.

1. Правила за употреба на запетая в простото изречение
Правилата за употреба на запетая в простото изречение разграничават случаите на еднородни части, обособени и уточняващи изрази, вметнати думи, обръщения, междуметия и частици в обособена позиция. Структурата на раздела следва синтактичните функции на тези елементи и показва как пунктуацията подчертава ролята им в изречението.
