Запетаята в сложното изречение най-често показва границата между две прости изречения. Тук ще намериш практични правила за сложно съчинено (преди „но/а“, и при „и/или“ според структурата), сложно съставно (запетая при подчинено изречение) и безсъюзно свързване. Добавени са ключови капани (общ елемент, еднородни сказуеми) и бърза проверка.

Двоеточието (:) е препинателен знак за яснота: въвежда уточнение, изброяване, конкретизация, извод, пряка реч или цитат. В тази страница ще намериш официалната норма с примери, без редакция на цитата, а около нея — практични критерии „критерий → решение → пример“, кратки насоки за типография в уеб и списък с най-честите грешки плюс бърза проверка

„Заради“ е предлог за причина и сам по себе си не „иска“ запетая. Пунктуацията зависи от ролята на причинната фраза: когато е необособено обстоятелствено пояснение („заради + същ./мест.“) запетая не се пише; пише се при обособяване („…, заради…, …“) и при „…, заради което …“. Добавили сме чести грешки и проверка.

Точка и запетая (;) е междинна граница между запетаята и точката: използва се, когато запетаята не стига за яснота, а точката е твърде силна. В страницата ще видиш кога ; е уместна при сложно изброяване с вътрешни запетаи и при разделяне на смислови блокове в сложно изречение, как да я различиш от двоеточие и запетая, плюс бърза проверка и типови грешки с корекции.

авичките в българския книжовен език са „…“, а при вложен цитат се използват ‚…‘. Тук ще намериш ясни правила кога се пишат кавички при цитати, пряка реч, заглавия и условна употреба на думи, как се подрежда пунктуацията спрямо кавичките и кои са най-честите злоупотреби. Има канонични модели за пряка реч и бърз ориентир за случаи без кавички (марки, породи, географски имена, абревиатури).

Познаването на тиретата и техните функции ще подобри качеството на академичните и литературните текстове, като осигури структурна яснота и стилова точност.