Запетая при съюзи не се решава „по думата“, а по това какво свързва: еднородни части или две прости изречения. Тук ще намериш практичен ориентир за съчинителни съюзи, подчинителни съюзи и съюзни думи, както и съюзни съчетания („преди да“, „след като“, „въпреки че“). Има кратки критерии, пример и бърза проверка.

Малки думи, голяма запетая. „Запетая при частиците“ показва кога „да“, „не“, „нали“, „уж“, „пък“, „просто“, „наистина“ и други се отделят със запетая и кога остават плътно до сказуемото. Ясни правила, разграничени гранични случаи, практически тестове за премахване и интонация – всичко, от което един автор или редактор има нужда за уверена пунктуация в съвременния български език.

Свързващите думи и изрази („обаче“, „освен това“, „следователно“, „все пак“) често са вметнати маркери, които организират мисълта. Запетаята обаче не се решава „по списък“, а по функция: махни елемента — ако изречението остава граматически нормално, той е вметнат и се отделя според позицията (в начало, среда или край). Виж и капаните: „обаче“ в началото и „затова“ като част от изречението.

„И“ и „или“ могат да свързват еднородни части или цели изречения — оттук идва колебанието за запетая. В тази страница ще намериш практични критерии за еднократна и повторна употреба („и… и…“, „или… или…“), за изброяване и за случаи в сложно изречение. Добавен е дословен нормативен цитат и бърза проверка.

„Така или иначе“ често звучи като вметнат коментар („във всеки случай“), но запетаята не е автоматична. Тя зависи от функцията: ако изразът е въвеждащ в началото — обикновено пишем запетая след него; ако е в средата като вметнат елемент — ограждаме. Когато е плътно част от изказа, запетая може да не се пише.

„Когато“ въвежда подчинено изречение за време, затова запетаята се поставя на границата между подчиненото и главното. В тази страница ще видиш трите най-чести случая: подчинено след главното („…, когато …“), подчинено пред главното („Когато …, …“) и вмъкнато подчинено („…, когато …, …“). Добавили сме и чести грешки + проверка.