Запетая при съюзи и съюзни думи

Съюзи със запетая

Запетаята при съюзите не се определя от „самата дума“, а от това какво свързва: еднородни части в простото изречение или две прости изречения в рамките на сложното. Затова първата проверка винаги е синтактична: части или изречения.

Какво е съюз?

---

Основна ориентация: какво свързва съюзът

Съчинителни (координиращи) съюзи свързват равноправни части или изречения (напр. „и“, „или“, „нито“, „а“, „но“, „пък“). Подчинителни съюзи и съюзни думи въвеждат подчинено изречение към главното (напр. „че“, „ако“, „защото“, „когато“, „както“, „който“, „където“). Съюзни съчетания са устойчиви комбинации, които функционират като един въвеждащ елемент (напр. „преди да“, „след като“, „макар че“, „въпреки че“, „така че“, „за да“, „тъй като“).

Кога се пише запетая при съчинителни съюзи

Между две прости изречения (сложно съчинено)

Критерий: имаш две граматични основи (две сказуеми форми, които не образуват едно сказуемо), свързани със съчинителен съюз.

Пример: Тръгнахме, но заваля.

При еднородни части без съюз (изброяване)

Критерий: еднородните части са равноправни и са изброени без съюз.

Пример: Взе хляб, сирене, домати.

При еднородни части с противителни съюзи („а“, „но“, „ала“, „ама“)

Критерий: съюзът изразява противопоставяне между две еднородни части.

Пример: Не тихо, а силно.

При повторителни съюзи („и…, и…“, „нито…, нито…“, „или…, или…“)

Критерий: еднородните части са свързани с повторителна конструкция; запетаята разделя еднородните елементи.

Пример: Искам и това, и онова.

Кога се пише запетая при подчинителни съюзи и съюзни думи

Подчиненото изречение следва главното

Критерий: подчиненото изречение е след главното и се въвежда от подчинителен съюз/съюзна дума.

Пример: Знам, че идва.

Подчиненото изречение предхожда главното

Критерий: подчиненото изречение е отпред; запетаята е в края на подчиненото.

Пример: Когато стана светло, тръгнахме.

При съюзни съчетания запетаята не „разкъсва“ съчетанието

Критерий: „преди да“, „след като“, „макар че“, „въпреки че“ и др. се възприемат като един въвеждащ елемент; запетая се поставя според мястото на подчиненото изречение, а не между думите в съчетанието.

Пример: Не тръгнах, въпреки че ме чакаха.

Кога не се пише запетая

При еднородни части с единичен съюз „и“ или „или“

Критерий: съюзът свързва еднородни части (не изречения) и е единичен.

Пример: Купих хляб и сирене.

Когато „и“/„или“ свързва еднородни сказуеми (едно просто изречение)

Критерий: имаш едно подложно-сказуемно ядро; глаголите са в една граматична основа (не са две прости изречения).

Пример: Седна и започна да пише.

Когато пред въвеждащия елемент стои „не“ или уточняваща дума или израз

Критерий: „не“ или уточнител (напр. „само“, „именно“, „дори“, „едва“, „малко преди“) стои непосредствено пред връзката към второто просто изречение и блокира запетаята между двете прости изречения.

Пример: Ще дойда само ако ме повикаш.

Чести грешки и бърза проверка (30 секунди)

Чести грешки (като модели):

• Запетая „по навик“ пред „и“/„или“ при еднородни части.

• Смесване на „две прости изречения“ с „еднородни сказуеми“ (грешна запетая между глаголите).

• Разкъсване на съюзни съчетания („преди, да“, „въпреки, че“).

• Игнориране на уточняваща дума/„не“ пред въвеждащия елемент.

Бърза проверка:

1. Съюзът свързва ли части или две прости изречения?

2. Ако са части: има ли изброяване без съюз или противителна връзка?

3. Ако са изречения: има ли подчинено изречение (въвеждащо „че“, „ако“, „когато“… или съюзна дума)?

4. Има ли съюзно съчетание („преди да“, „след като“, „въпреки че“), което не трябва да се разделя?

5. Има ли „не“ или уточняваща дума непосредствено пред връзката към второто просто изречение?

Още по темата

Виж страницата „Съюзи в българската граматика“ за съюза като част на речта. За системен преглед на пунктуацията виж хъб страницата „Запетая“ и дъщерните страници Два съюза по съседство, Неударен едносричен съюз пред вметнат израз, Неударен едносричен съюз пред обособена част