Неударен едносричен съюз пред обособена част

Най-честата грешка при този тип конструкции е механичното „отрязване“ със запетая веднага след съюза: „…, но, осъзнал…“. Нормата е обратната: когато неударен едносричен съюз стои непосредствено пред обособена част, между тях не се пише запетая. Запетаята остава там, където обособената част се „затваря“ или където общите правила я изискват.

Какво е обособена част в този контекст

Обособената част е синтактична конструкция (често причастна или деепричастна), която добавя уточнение към член на изречението или към цялата ситуация и се отделя интонационно. В писмена форма тя обикновено се огражда със запетаи или се отделя със запетая според позицията си.

---

Цитат от Официалния правописен речник на българския език:

Запетая при неударен едносричен съюз пред обособена част

94. - Не се пише запетая между неударен едносричен съюз и разположена непосредствено след него обособена част. Примери:

• Енчо понечи да се възпротиви, но осъзнал безсмислието на своя протест, отпусна ръце.

• Не го виним, че мислейки за себе си, е сторил това.

• Двете жени бързаха да ушият роклята в тоя следобед и погълнати в работа, малко разговаряха.

94.1. - Многосричен съюз и разположена непосредствено след него обособена част се отделят със запетая. Пример:

• Врабчето весело подскачало, докато, скрита в шубраците, котката го дебнела…

Цитатът завършва тук

---

Как да приложите правилото на практика

Проверявайте конструкцията по три стъпки:

1. Разпознайте обособената част. Най-често това е причастна или деепричастна конструкция (напр. осъзнал…; мислейки…; погълнати…), която може да се премахне без да се „счупи“ граматическият строеж на изречението.

2. Проверете непосредствеността. Правилото се отнася само когато обособената част стои веднага след съюза (без друга дума между тях).

3. Ако условието е изпълнено, не пишете запетая между съюза и обособената част. Запетаята се поставя там, където обособената част приключва (и/или започва според позицията ѝ), както показват примерите в цитата.

Кога запетаята се пише: многосричен съюз + обособена част

Когато обособената част стои непосредствено след многосричен съюз (напр. докато, когато, защото, понеже, макар че), между тях се пише запетая. Това е отделно правило (94.1), което не бива да се смесва с правилото за неударен едносричен съюз.

Чести грешки

• Запетая след едносричния съюз: „…, но, осъзнал…“, „… и, погълнати…“ (неправилно).

• Погрешно разширяване на правилото: прилага се, когато обособената част не е непосредствено след съюза (има друга дума/част между тях).

• Смесване на обособена част с вметнат израз: вметнатите изрази (напр. разбира се, от друга страна) имат различна природа и се проверяват по отделно правило.

Гранични случаи, които проверяваме преди финал

• Непосредственост: ако между съюза и конструкцията има друга дума, оценявате пунктуацията по общите правила за обособяване.

• Граници на обособената част: уверете се къде започва и къде завършва конструкцията, за да поставите правилно „затварящата“ запетая.

• Запетаята пред съюза: тя се определя от общите правила за разделяне на части в изречението (напр. при сложно изречение), а не от правилото за обособената част.

Още по темата

• Съюзи в българската граматика – видове и функции на съюза в простото и сложното изречение.

• Запетая при обособени части – норма, примери и типични грешки.

• Запетая при неударен едносричен съюз пред вметнат израз – сродно правило с различен обект.

• Хъб „Запетая“ – пълна карта на правилата за употреба на запетая и връзки към всички подробни ръководства.