Граматиката свързва думите в смисъл: съгласуване, управление, глаголни форми, местоимения и словоред. В статията анализираме как AI открива типови граматични грешки, къде се колебае при регистър и двусмислие и как да различите граматична корекция от стилистично „изглаждане“. Получавате ориентири кога да се доверите и кога е нужна човешка редакция, особено при текстове с висока отговорност.

Непряката (косвена) реч предава чуждо изказване като част от авторовия текст — най-често чрез подчинено изречение. Тук ще намериш бърз тест за разпознаване и практични правила за запетая: при „че“ се пише запетая, а при косвен въпрос с „дали/кой/кога/как…“ в типичния случай не се пише. Има примери, грешки и чеклист.

Въпросът кога се пише запетая (и кога не се пише) няма лесен отговор – той зависи от синтактичната структура и от връзките между частите на изречението. Когато разпознавате сказуемото, подлога и границите между простите изречения, правилата за пунктуация стават предвидими, а не въпрос на „усет“. Тази страница събира най-честите случаи на употреба на запетая и ги подрежда като практическо ръководство, от което можете да тръгнете към по-задълбочените правила.

Кога не се пише запетая след „и“, „а“, „но“, когато веднага след тях стои вметнат израз? Тази статия дава официалното правило и практичен начин за проверка, за да избегнеш грешки като „но, от друга страна“. Включени са гранични случаи, типични капани и връзки към подробни ръководства по пунктуация.

Кога се пише и кога не се пише запетая между два съюза по съседство? В тази статия ще намериш официалното правило от ОПРБЕ (т. 93/93.1), примери и практична проверка в няколко стъпки. Разглеждаме типични грешки като „…, а, ако…“ и „…, но, като…“, както и гранични случаи, които най-често подвеждат.

Присъединителните конструкции са добавки към вече завършена основна мисъл — кратък коментар, уточнение или допълнение („…, и с право“, „…, при това…“, „…, плюс това…“). Виж кога запетаята е задължителна, кога не се пише (защото думата е част от изречението), как да различиш присъединяване от обикновено „и“ и проверка с типични грешки.