Кога пишем запетая пред „като“ е един от най-честите пунктуационни въпроси в българския език. Отговорът не зависи от самата дума, а от нейната синтактична функция в изречението. В тази статия ще откриете ясно подредени правила за случаите, в които запетаята е задължителна, и тези, в които не се поставя, с прецизни примери и практически пояснения.

Запетаята в поезията не е само знак, а избор между смисъл и глас. В тази статия ще видиш кога запетаята е граматично задължителна и кога може да служи за ритъм, пауза и напрежение, без да руши синтаксиса. Има 5 сценария „преди/след“, 3 проверки за редакция и бърз алгоритъм, плюс ориентир защо редовият пренос не замества запетаята.

Целта на анализа е систематично изследване на честотата на употреба на препинателните знаци в българската литература. Чрез преглед на различни жанрове и епохи, изследването разкрива тенденции в употребата на запетая, точка и други знаци, като подчертава промените в езиковите норми между класическите и съвременните автори.

На тази страница ще намериш ясни критерии: кога запетаята е пред „обаче“ (граница между две предикативни части) и кога не се пише (когато е част от изказа или е в началото).

Кога не се пише запетая след „и“, „а“, „но“, когато веднага след тях стои вметнат израз? Тази статия дава официалното правило и практичен начин за проверка, за да избегнеш грешки като „но, от друга страна“. Включени са гранични случаи, типични капани и връзки към подробни ръководства по пунктуация.

Кога се пише и кога не се пише запетая между два съюза по съседство? В тази статия ще намериш официалното правило от ОПРБЕ (т. 93/93.1), примери и практична проверка в няколко стъпки. Разглеждаме типични грешки като „…, а, ако…“ и „…, но, като…“, както и гранични случаи, които най-често подвеждат.