Въпросителният знак (?) обозначава пряк въпрос и въпросителна интонация, но най-честите грешки идват от смесването на пряк и косвен въпрос и от неправилното поставяне спрямо кавички и скоби. Тази страница дава кратки критерии „да/не“, примери за цитати и диалог, типография (интервали) и бърза проверка с най-честите грешки, които да избегнеш.

Точката е знак за край на съобщително изречение, но най-честите грешки идват от съкращенията, датите, номерирането и интервалите след знака. В тази страница ще намериш ясни критерии кога точката е задължителна, кога не се пише (заглавия, акроними, мерни единици) и как да избегнеш двойна точка в края. Има кратки примери и бърза проверка.

В прозата запетаята е едновременно правило и инструмент: пази синтаксиса, но управлява и темпото на разказа. В този материал ще видите как се „разчита“ периодът (развитото сложно изречение), как се оформя пряка реч и диалог и как да подреждате дълги изречения така, че да останат ясни и четивни. Накрая има кратък алгоритъм за проверка и списък с най-честите капани в редакторската практика.

Едно „че“ – много решения. Научи кога запетаята е задължителна и кога липсва, как действат съставните съюзи и как да се провериш с два прости теста. Практични примери без излишни термини.

Въпросът кога се пише запетая (и кога не се пише) няма лесен отговор – той зависи от синтактичната структура и от връзките между частите на изречението. Когато разпознавате сказуемото, подлога и границите между простите изречения, правилата за пунктуация стават предвидими, а не въпрос на „усет“. Тази страница събира най-честите случаи на употреба на запетая и ги подрежда като практическо ръководство, от което можете да тръгнете към по-задълбочените правила.

Запетаята пред „както“ не се решава по усет, а по функция: има ли подчинена част, вметнатост или тясно свързано съчетание. Тази страница дава „решаваща“ структура с кратки примери за най-честите случаи при „както“, както и при „както и“ и „както и да“. Накрая ще намериш типични грешки и бърз алгоритъм за проверка.