Запетая пред „че“ — кога се пише и кога не се пише
- Боряна Бориславова
- Oct 27
- време за четене: 4 мин.
Актуализирано: 06false34 GMT+0000 (Coordinated Universal Time)
Как да поставяме (или да не поставяме) запетая пред „че“ в съвременния книжовен български език
Формулировките са кратки и с коректни примери. Целта е уверена и последователна редакция с приоритет върху смисъла и четимостта.
Практично ръководство за редактори и автори.
Два бързи теста (TL;DR)
Тест A — Замяна със съществително словосъчетание
Опитай да замениш „че“-клауза с кратко съществително словосъчетание (съдържателно име). Ако главното изречение остава самостойно, постави запетая пред „че“.
Пример: „Знам, че срокът е реалистичен.“ → „Знам реалистичността на срока.“
Тест B — Проверка с точка (интонация)
Помислено постави „точка“ преди „че“. Ако получиш две смислово завършени части и естествена пауза, вероятна е запетаята.
Пример: „Убеден съм. Че срокът е реалистичен.“ → В действителната редакция: „Убеден съм, че срокът е реалистичен.“
Тестовете са помощни. Ако изискванията за яснота или ритъм налагат — предпочети ясния вариант, но не превръщай тестовете в механично правило.
Поставяй запетая пред „че“, когато…
Когато „че“ въвежда подчинено изяснително изречение след главното.
Правилно: „Знам, че ще успеем.“
Когато „че“-клауза изразява следствие от степен („толкова/дотолкова/до такава степен …, че …“) → запетаята е задължителна.
Правилно: „Беше толкова шумно, че не чувахме говорителя.“
Когато има вметка/обособяване преди „че“ — запазваме обособяването и запетаята пред „че“.
Правилно: „Смятам, честно казано, че ще стане.“
Коментар: вметката се обособява самостоятелно; запетаята пред „че“ остава.
Координация на подчинени изяснителни с „че“ ("и че", "или че")
Повторено „че“ при еднородни изяснителни клаузи
Координация на подчинени изяснителни с „че“ („и че“, „или че“) — еднородни клаузиКогато имаш две или повече изяснителни клаузи, свързани със съчинителен съюз (и, или), обичайно не се поставя запетая пред „и че“/„или че“. Запетая се допуска само при целенасочено интонационно отделяне (силна пауза/акцент) или при вметка между клаузите.
Препоръчително (без запетая):
„Сигурен съм, че писмото е изпратено и че вече е получено.“ „Не е ясно, че проектът стартира тази седмица или че бюджетът е одобрен.“
Възможно (със запетая при акцент):
„Сигурен съм, че писмото е изпратено, и че вече е получено.“ „Не е ясно, че проектът стартира тази седмица, или че бюджетът е одобрен.“
Задължителна запетая при вметка:
„Сигурен съм, че отчетът е предаден, и, честно казано, че корекциите вече са нанесени.“
Пази паралелизма — ако първата клауза е с „че“, поддържай „че“ и след съюза (и/или). Запетая пред „и че/или че“ слагай само ако наистина търсиш отделяне в смисъл или интонация.
Съставни съюзи с „че“ — практическа карта
Съставни съюзи с „че“ — практическа карта (запетая преди целия съюз) Запетаята не стои вътре в съюза, а преди него.
Противопоставителни/заключителни: само че, тъй че, така че — „Бяхме готови, само че данните се промениха.“ / „Свършихме по-рано, тъй че тръгваме.“ / „Всичко е уточнено, така че започвайте.“
Устъпителни: макар че, въпреки че, при все че — „Продължихме, макар че всички бяхме изморени.“ / „Останахме, въпреки че дъждът се усилваше.“ / „Успя, при все че нямаше време.“
Условни: при условие че, при положение че, в случай че — „Започваме, при условие че всички са в залата.“
Присъединителен: освен че — „Той впечатлява, освен че е компетентен, и със спокойствие.“
Сравнителни/подобие: като че (ли), сякаш че — „Говореше, като че ли ни познава отдавна.“ / „Гледаше, сякаш че очаква новина.“
Причинно-обяснителни (по-редки в книжовен стил): по причина че, поради това че — „Процедурата се забави, по причина че документите закъсняха.“ / „Срокът се удължава, поради това че изискванията се измениха.“
Ако „че“ е част от съставен съюз, отделяш целия съюз със запетая, а не самото „че“. Не бъркай с изрази без „че“ (само дето, освен дето, стига да), както и с конструкции „толкова …, че“ — там запетаята маркира следствие, не съюз
Не поставяй запетая точно пред „че“, когато…
„Че“ е част от съставен съюз → запетаята (ако е нужна) е преди целия съюз, не вътре:„…, тъй че …“, „…, така че …“, „…, въпреки че …“, „…, макар че …“
Разговорно е изпуснато „че“ и се търси „заместваща“ запетая. В официален стил — възстанови „че“, не оставяй „плаваща“ запетая: Правилно: „Вярвам, че всичко ще се нареди.“ · Грешно: „Вярвам, всичко ще се нареди.“
Повторено „че“ при еднородни изяснителни клаузи
Когато имаш две изяснителни клаузи, свързани със „и“, запетая обичайно не се поставя пред „и че“, освен при целенасочено интонационно отделяне.
Препоръчително: „Сигурен съм, че писмото е изпратено и че вече е получено.“
Възможно (при силна пауза/акцент): „Сигурен съм, че писмото е изпратено, и че вече е получено.“
Следствие при степен: „толкова/дотолкова/настолкова …, че …“
Резултативна конструкция — запетаята пред „че“ е задължителна. Това не е съставен съюз; запетаята маркира следствието.
Беше толкова натоварено, че работихме до късно.
Проектът е дотолкова напреднал, че можем да пуснем бета версия.
Докладът е до такава степен изчистен, че не изисква допълнителни бележки.
Редакторски тест: Ако можеш да перифразираш с „в резултат на това“, вероятно си в резултативна конструкция и запетаята пред „че“ е необходима.
Инверсия (подчиненото преди главното)
Тук подчиненото изречение с „че“ стои в началото и се отделя със запетая след него, не „пред че“.
Правилно: „Че ще подаде оставка, е очевидно.“
Резюме за бързо прилагане
„Два бързи теста (TL;DR)(с подменените формулировки и примерите от т. 2 горе)
Поставяй запетая пред „че“, когато…— трите подточки от т. 3 (основно правило; следствие при степен; вметки)
Координация на подчинени изяснителни…— целият блок от т. 4
Съставни съюзи с „че“ — практическа карта— целият блок от т. 5
Не поставяй запетая…— компактният антиклъзгач от т. 6
Инверсия…— примерът от т. 7
Резюме за бързо прилагане— с уточнението за „така че“ от т. 8
Забележка за стил
Целта е яснота и последователност, не механично прилагане на „винаги/никога“. Ако се колебаеш — приложи двата теста отгоре и избери варианта, който прави смисъла най-ясен за читателя.
