„Всъщност“ не „изисква“ запетая само защото е тази дума. Пунктуацията зависи от ролята ѝ в изречението: ако е вметнато уточнение/поправка, се отделя със запетая (в началото — след нея; в средата — ограждане). Ако означава „в действителност“ и е част от изказа, запетая не се пише. Виж кратки примери и бърза проверка.

„Дори“ често стои близо до запетая, но не я „изисква“ като дума. Пунктуацията зависи от изреченската структура: дали започва нова предикативна част или подчинено изречение („че дори…“, „дори да…“). На тази страница ще намериш ясни критерии, кратки примери и бърза проверка.

Запетая при съюзи не се решава „по думата“, а по това какво свързва: еднородни части или две прости изречения. Тук ще намериш практичен ориентир за съчинителни съюзи, подчинителни съюзи и съюзни думи, както и съюзни съчетания („преди да“, „след като“, „въпреки че“). Има кратки критерии, пример и бърза проверка.

Малки думи, голяма запетая. „Запетая при частиците“ показва кога „да“, „не“, „нали“, „уж“, „пък“, „просто“, „наистина“ и други се отделят със запетая и кога остават плътно до сказуемото. Ясни правила, разграничени гранични случаи, практически тестове за премахване и интонация – всичко, от което един автор или редактор има нужда за уверена пунктуация в съвременния български език.

Свързващите думи и изрази („обаче“, „освен това“, „следователно“, „все пак“) често са вметнати маркери, които организират мисълта. Запетаята обаче не се решава „по списък“, а по функция: махни елемента — ако изречението остава граматически нормално, той е вметнат и се отделя според позицията (в начало, среда или край). Виж и капаните: „обаче“ в началото и „затова“ като част от изречението.

„И“ и „или“ могат да свързват еднородни части или цели изречения — оттук идва колебанието за запетая. В тази страница ще намериш практични критерии за еднократна и повторна употреба („и… и…“, „или… или…“), за изброяване и за случаи в сложно изречение. Добавен е дословен нормативен цитат и бърза проверка.