Запетаята пред „както“ не се решава по усет, а по функция: има ли подчинена част, вметнатост или тясно свързано съчетание. Тази страница дава „решаваща“ структура с кратки примери за най-честите случаи при „както“, както и при „както и“ и „както и да“. Накрая ще намериш типични грешки и бърз алгоритъм за проверка.

Кога пишем запетая пред „като“ е един от най-честите пунктуационни въпроси в българския език. Отговорът не зависи от самата дума, а от нейната синтактична функция в изречението. В тази статия ще откриете ясно подредени правила за случаите, в които запетаята е задължителна, и тези, в които не се поставя, с прецизни примери и практически пояснения.

„Обаче“ може да стои между две изреченски части („…, обаче …“) или вътре в изречението („Той обаче…“) — и от това зависи запетаята. На тази страница ще намериш ясни критерии: кога запетаята е пред „обаче“ (граница между две предикативни части) и кога не се пише (когато е част от изказа или е в началото).

Запетаята пред „тогава“ не е въпрос на „думата“, а на структурата на изречението. В тази страница ще видиш най-честите случаи: когато главното изречение започва с „тогава“ след подчинено („Когато…, тогава…“), когато „тогава“ стои пред подчинен съюз („тогава, когато…“) и кога запетая не се пише („и тогава“, просто изречение).

„Докато“ е подчинителен съюз и почти винаги въвежда подчинено изречение — затова запетаята отбелязва границата между главното и подчиненото. Тук ще намериш кратки правила за времевата употреба, за контраста и за „докато не“, плюс най-честите грешки и бърза проверка.

Запетаята пред „който“ почти винаги е въпрос за границата между простите изречения: къде стои и дали е една или две. Виж правила и кратки примери за „който/която/които“, „когото“, „комуто“, включително при конструкции с предлог (напр. „с когото“, „за които“). Накрая има „бърза проверка“ и типични грешки.