„Обаче“ може да стои между две изреченски части („…, обаче …“) или вътре в изречението („Той обаче…“) — и от това зависи запетаята. На тази страница ще намериш ясни критерии: кога запетаята е пред „обаче“ (граница между две предикативни части) и кога не се пише (когато е част от изказа или е в началото).

Кога не се пише запетая след „и“, „а“, „но“, когато веднага след тях стои вметнат израз? Тази статия дава официалното правило и практичен начин за проверка, за да избегнеш грешки като „но, от друга страна“. Включени са гранични случаи, типични капани и връзки към подробни ръководства по пунктуация.

Кога се пише и кога не се пише запетая между два съюза по съседство? В тази статия ще намериш официалното правило от ОПРБЕ (т. 93/93.1), примери и практична проверка в няколко стъпки. Разглеждаме типични грешки като „…, а, ако…“ и „…, но, като…“, както и гранични случаи, които най-често подвеждат.

Запетаята често се поставя погрешно веднага след „и“, „а“, „но“, когато следва обособена част. В тази статия ще намериш официалното правило, примери и ясен метод в 3 стъпки за проверка на конструкцията. Разграничаваме случая от многосрични съюзи и показваме най-честите грешки и гранични ситуации.

„Докато“ е подчинителен съюз и почти винаги въвежда подчинено изречение — затова запетаята отбелязва границата между главното и подчиненото. Тук ще намериш кратки правила за времевата употреба, за контраста и за „докато не“, плюс най-честите грешки и бърза проверка.

Запетаята пред „който“ почти винаги е въпрос за границата между простите изречения: къде стои и дали е една или две. Виж правила и кратки примери за „който/която/които“, „когото“, „комуто“, включително при конструкции с предлог (напр. „с когото“, „за които“). Накрая има „бърза проверка“ и типични грешки.