Целта на анализа е систематично изследване на честотата на употреба на препинателните знаци в българската литература. Чрез преглед на различни жанрове и епохи, изследването разкрива тенденции в употребата на запетая, точка и други знаци, като подчертава промените в езиковите норми между класическите и съвременните автори.

На тази страница ще намериш ясни критерии: кога запетаята е пред „обаче“ (граница между две предикативни части) и кога не се пише (когато е част от изказа или е в началото).

Кога не се пише запетая след „и“, „а“, „но“, когато веднага след тях стои вметнат израз? Тази статия дава официалното правило и практичен начин за проверка, за да избегнеш грешки като „но, от друга страна“. Включени са гранични случаи, типични капани и връзки към подробни ръководства по пунктуация.

Кога се пише и кога не се пише запетая между два съюза по съседство? В тази статия ще намериш официалното правило от ОПРБЕ (т. 93/93.1), примери и практична проверка в няколко стъпки. Разглеждаме типични грешки като „…, а, ако…“ и „…, но, като…“, както и гранични случаи, които най-често подвеждат.

Присъединителните конструкции са добавки към вече завършена основна мисъл — кратък коментар, уточнение или допълнение („…, и с право“, „…, при това…“, „…, плюс това…“). Виж кога запетаята е задължителна, кога не се пише (защото думата е част от изречението), как да различиш присъединяване от обикновено „и“ и проверка с типични грешки.

Запетаята при обръщения е сред най-сигурните правила – но грешките идват, когато объркаме обръщение с подлог. В тази страница ще намерите официалното правило, ясни модели за обръщение в началото, средата и края на изречението, специалния случай с частица „бе“ и кратка проверка, която предотвратява най-честите пунктуационни пропуски.