В прозата запетаята е едновременно правило и инструмент: пази синтаксиса, но управлява и темпото на разказа. В този материал ще видите как се „разчита“ периодът (развитото сложно изречение), как се оформя пряка реч и диалог и как да подреждате дълги изречения така, че да останат ясни и четивни. Накрая има кратък алгоритъм за проверка и списък с най-честите капани в редакторската практика.

Едно „че“ – много решения. Научи кога запетаята е задължителна и кога липсва, как действат съставните съюзи и как да се провериш с два прости теста. Практични примери без излишни термини.

Въпросът кога се пише запетая (и кога не се пише) няма лесен отговор – той зависи от синтактичната структура и от връзките между частите на изречението. Когато разпознавате сказуемото, подлога и границите между простите изречения, правилата за пунктуация стават предвидими, а не въпрос на „усет“. Тази страница събира най-честите случаи на употреба на запетая и ги подрежда като практическо ръководство, от което можете да тръгнете към по-задълбочените правила.

Запетаята пред „както“ не се решава по усет, а по функция: има ли подчинена част, вметнатост или тясно свързано съчетание. Тази страница дава „решаваща“ структура с кратки примери за най-честите случаи при „както“, както и при „както и“ и „както и да“. Накрая ще намериш типични грешки и бърз алгоритъм за проверка.

Кога пишем запетая пред „като“ е един от най-честите пунктуационни въпроси в българския език. Отговорът не зависи от самата дума, а от нейната синтактична функция в изречението. В тази статия ще откриете ясно подредени правила за случаите, в които запетаята е задължителна, и тези, в които не се поставя, с прецизни примери и практически пояснения.

Запетаята в поезията не е само знак, а избор между смисъл и глас. В тази статия ще видиш кога запетаята е граматично задължителна и кога може да служи за ритъм, пауза и напрежение, без да руши синтаксиса. Има 5 сценария „преди/след“, 3 проверки за редакция и бърз алгоритъм, плюс ориентир защо редовият пренос не замества запетаята.