Пунктуация

„Докато“ е подчинителен съюз и почти винаги въвежда подчинено изречение — затова запетаята отбелязва границата между главното и подчиненото. Тук ще намериш кратки правила за времевата употреба, за контраста и за „докато не“, плюс най-честите грешки и бърза проверка.

Запетая в простото изречение не е „по усет“, а по синтактична функция. На тази страница събираме най-важните случаи: еднородни и обособени части, вметнати думи и изрази, обръщения, междуметия и частици, присъединителни конструкции. Ще намериш кратки критерии, пример към всеки тип и списък с чести капани за бърза проверка.

Запетаята пред „който“ почти винаги е въпрос за границата между простите изречения: къде стои и дали е една или две. Виж правила и кратки примери за „който/която/които“, „когото“, „комуто“, включително при конструкции с предлог (напр. „с когото“, „за които“). Накрая има „бърза проверка“ и типични грешки.

„Всъщност“ не „изисква“ запетая само защото е тази дума. Пунктуацията зависи от ролята ѝ в изречението: ако е вметнато уточнение/поправка, се отделя със запетая (в началото — след нея; в средата — ограждане). Ако означава „в действителност“ и е част от изказа, запетая не се пише. Виж кратки примери и бърза проверка.

Специфични правила за употребата на запетая, които могат да се прилагат при различни контексти.

Кратко и практично ръководство за еднородните части в изречението и запетаята при тях. Ще разберете как да ги разпознавате (подлози, сказуеми, допълнения, определения, обстоятелствени пояснения) и кога се пише или не се пише запетая при изброяване, при „и/или“ и при конструкции като „ли – или / дали – или“. Включен е нормативен цитат от ОПР и стегнато обобщение, което помага да избегнете най-честите пунктуационни грешки.