Пунктуация

Запетаята при обръщения е сред най-сигурните правила – но грешките идват, когато объркаме обръщение с подлог. В тази страница ще намерите официалното правило, ясни модели за обръщение в началото, средата и края на изречението, специалния случай с частица „бе“ и кратка проверка, която предотвратява най-честите пунктуационни пропуски.

Вметнатите думи и изрази добавят пояснение или авторов коментар, без да променят основния смисъл. Тук ще намериш практични критерии кога се отделят със запетаи, кога нормата допуска да не се отделят, и кога е по-подходящо да се използват тирета или скоби. Включили сме богат, прецизиран списък с често срещани вметнати маркери и цитат от ОПР.

Запетаята при обособени части не е въпрос на „усет“, а на граматика. На тази страница ще намериш официалните правила (80.1–80.3 от ОПРБЕ) и най-честите сценарии, по които се решава пунктуацията: причастни и деепричастни конструкции, приложения, уточнения за време и място и специалният случай без запетая след „и/а/но“.

Запетаята пред „тогава“ не е въпрос на „думата“, а на структурата на изречението. В тази страница ще видиш най-честите случаи: когато главното изречение започва с „тогава“ след подчинено („Когато…, тогава…“), когато „тогава“ стои пред подчинен съюз („тогава, когато…“) и кога запетая не се пише („и тогава“, просто изречение).

Запетаята в литературата е едновременно норма и инструмент: пази синтаксиса, но управлява ритъма и гласа на текста. На тази страница ще видиш как работи запетаята в художественото писане (7 ключови функции), ще сравниш 5 практични сценария „преди/след“ и ще използваш кратка проверка за 30 секунди. В края има връзки към поезия, проза и най-важните правила.

Запетаята често се поставя погрешно веднага след „и“, „а“, „но“, когато следва обособена част. В тази статия ще намериш официалното правило, примери и ясен метод в 3 стъпки за проверка на конструкцията. Разграничаваме случая от многосрични съюзи и показваме най-честите грешки и гранични ситуации.