„Чаша чай“ – Второ място | Написан свят, 2025 | Екзистенциална поезия за младежи
- Литературен конкурс

- преди 3 дни
- време за четене: 3 мин.
Понякога най-големите въпроси се крият в най-малките жестове. В първото издание на конкурса Написан свят се срещнахме с творбата на Нора от Велико Търново, която ни напомни, че порастването често прилича на последната глътка чай – неизбежно изстиваща, но необходима.

📝 Визитка на автора
Име: Нора
Години: 18 г.
Град: Велико Търново
Категория: Поезия (II група: 8. – 12. клас)
Награда: 🥇 Второ място
Конкурс: "Написан свят" Издание 1 | 2025 г.
💬 Как си представяме автора? (Думи от журито)
„Нора е автор, който умее да 'рисува' с емоции. Представяме си я като млад човек, който стои на прага на живота с широко отворени очи, в които се чете едновременно страх и решителност. Тя притежава онази рядка чувствителност да улови момента, в който физическият студ се превръща в душевен. Нейният стих е честен, без излишни украси, поразяващ със своята директност. Нора, ти имаш дарбата да превръщаш тишината в думи, които топлят дори когато чаят е свършил.“
📖 Прочетете екзистенциалното стихотворение на Нора

Чаша чай
Сложих две пакетчета в чая
все едно има значение.
Студът е навсякъде
дори в чашата.
Скованите ми ръце
не усетиха нищо,
а излях почти цялата чаша.
Не зная дали треперя от студа
или от живота, който ме очаква.
Дали и той ще е тих и скован?
Започнах да усещам топлина,
но има само няколко глътки.
Искам да ги пия бавно
за да е по-дълго топло.
Знам - последната ще е студена,
не е нужно да ми казваш!
Защо изобщо да започвам,
всичко стига до един край.
Не искам да вървя без цел,
само за да изпробвам краката си.
Знам, че почти нямам избор,
не е нужно да те питам.
Сложих чашата в мивката
нека стой там сама.
Малкото топлина я няма никъде.
Пролетта ще дойде,
това е неизбежно.
Но точно сега
скованите ми ръце
не знаят това.
автор: Нора
Споделете страницата, за да подкрепим заедно младите български таланти!
🔍 Екзистенциална поезия за младежи: Меланхолията и „студът“ на битието
Стихотворението на Нора е ярък пример за екзистенциална поезия за младежи, която ни препраща към понятието „екзистенциален студ“. Още от времето на немския романтизъм, чаят и топлите напитки са били символ на дома и сигурността. Но през XX век, с появата на екзистенциализма, тези символи се преобръщат.
Терминът „хвърленост в света“ (на Мартин Хайдегер) описва точно това усещане – че сме поставени в живот, който „ни очаква“ без да сме го искали. Интересно е, че чаят в литературата често е символ на времето – той изстива точно така, както изтичат възможностите ни. Нора обаче добавя надеждата – „Пролетта ще дойде“, което е класически финал за преодоляване на нихилизма.
💡 Малка тайна за младите автори: Изкуството на детайла
Нора използва един много силен похват – битовия символизъм.
Пример: „Сложих две пакетчета в чая / все едно има значение.“
Защо това работи? Много начинаещи автори се опитват да пишат за „големите“ теми с абстрактни думи. Истинското майсторство е да опишеш голямото чувство чрез малък предмет. Двете пакетчета чай казват повече за опита да се стоплиш, отколкото десет прилагателни за „тъга“.
За конкурса „Написан свят“
Инициативата „Написан свят“ е национален литературен конкурс – част от каузата „Запетая за знание“, създаден с мисия да даде пространство и увереност на млади автори. Вярваме, че всяко дете носи история, която заслужава да бъде прочетена.
Искаш да си част от следващото издание?
Виж страницата на конкурса за етапи и възможности за включване. Издание II / 2026
👉 Виж Антология „Написан свят“ и отличените участници »
Коментари