„Човекът, който не можел да спи“ – Награден разказ | Написан свят, 2025

Всяка голяма история започва с малко вдъхновение. Първото издание на Националния литературен конкурс „Написан свят“ ни срещна с деца, които притежават не само талант, но и мъдрост, надхвърляща годините им.

Днес имаме удоволствието да споделим с вас една от най-трогателните творби, които получихме.

📝 Визитка на автора

• Име: Рая Янкова

• Години: 11 г.

• Град: Козлодуй

• Категория: I група (4. – 7. клас)

• Награда: 🥈 Второ място

• Конкурс: "Написан свят" — Издание I  / 2025

💬 Как си представяме автора? (Думи от журито)

„Докато четяхме тази история, не спирахме да мислим за момичето, което я е написало. Представяме си Рая като дете, което не просто гледа, а наистина вижда хората около себе си. Тя вероятно е от онези тихо наблюдаващи деца, които усещат кога някой възрастен е уморен или тъжен, дори той да се усмихва. Само дете с огромно сърце и „стара душа“ може да напише история, в която ролите се разменят и малкият става спасител на големия. Рая, ти притежаваш рядката дарба да лекуваш с думи. Вярваме, че точно като твоята героиня, ти носиш светлина и песен, които правят света малко по-добър и спокоен.“

📖 Прочетете разказа за добрината

ЧОВЕКЪТ, КОЙТО НЕ МОЖЕЛ ДА СПИ

В една обикновена пролетна вечер Жеро закопча копчето на тъмносинята си пижама на жълти звездички и излезе навън. Всяка вечер от тридесет години насам той правеше едно и също. Около 21:00 часа възрастният мъж затваряше вратата на дома си, готов да върши чудеса. И ги вършеше.

Той тръгваше от единия край на село Сънчовци и стигаше чак до другия, за да приспи всеки един свой съселянин. Пред всяка къща Жеро се спираше и започваше да пее с прекрасния си глас. Тогава уморените хора се отпускаха и дори не усещаха кога и как потъват в сладки сънища. А Жеро пееше неуморно. Така цялото село всяка нощ спеше здрав и дълбок сън след тежкия труд. Но никой не се замисляше кога спи той.

А той не спеше. Не защото не искаше, а защото не можеше. Така беше създаден – да будува денем и нощем.

Всеки ден по обяд Жеро отиваше в детската градина и приспиваше малките дечица с вълшебния си глас. Един ден обаче, вместо да запее, той започна да им разказва за живота си – как не може да спи, как всяка вечер обикаля селото и пее, за да спят сладко селяните, как всеки ден има грижата да приспива децата на обяд и как прави това от толкова отдавна.

Едно момиченце го слушаше с голям интерес и в края на разказа го попита как е възможно да не се уморява да пее денонощно и да не спи. Жеро му обясни, че и самият той не знае. Сигурно наистина просто така е устроен – да се грижи за съня на всички хора в Сънчовци, но самият той да не спи. Не каза обаче на момиченцето, че напоследък наистина започва да се уморява... Не му каза, защото се плашеше от тази мисъл. Ами ако се умори толкова, че вече не може да обикаля селото и да пее вечер? Ами ако не може да идва в детската градина – как ще заспят децата? Сигурно е много хубаво човек да спи... Хората са му разказвали какво ли не за чудните картини от вълшебния свят на сънищата, но той не го познаваше. Ех, ако можеше поне веднъж и той като другите хора да затвори очи и да полети из този свят...

Когато същата вечер Жеро приспа всички хора в селото, той се прибра, както обикновено. Но когато разтвори прозореца, за да проветри дома си, видя отдолу да стои любопитното малко момиченце, което го разпитваше в детската градина. Изведнъж то отвори уста и от нея започна да се лее вълшебна песничка. А Жеро – за първи път в живота си – заспа.

На следващия ден по обяд той пристигна усмихнат в детската градина, вдигна високо момиченцето, прегърна го и му прошепна на ухо: – О, ти, мъниче! Не знаеш всъщност колко си голяма!

автор: Рая Янкова

Хареса ли ви разказът на Рая? Споделете страницата, за да подкрепим заедно младите български таланти!

---

💡 Малка тайна за младите писатели

При подготовката на този разказ за публикация, основната ни редакторска намеса беше свързана с избора на глаголно време.

Често, когато пишем, ние се колебаем между две позиции:

• Свидетел: Разказваме така, сякаш виждаме случката сега („Жеро затвори вратата...“).

• Разказвач: Преразказваме нещо, което сме чули („Жеро затворил вратата...“).

Много млади автори неусетно започват в едната форма и по средата преминават в другата. За да звучи една история професионално и да потопи читателя в магията, е важно да изберем едната форма и да я следваме неотлъчно до края. В историята на Рая ние избрахме формата на свидетеля, за да преживеем всичко заедно с героя. Пример: Оригинал: ...той започнал да им разказва... Едно момиченце го слушало с голям интерес и в края на разказа му го попитало...

Редакция: ...той започна да им разказва... Едно момиченце го слушаше с голям интерес и в края на разказа го попита... (Върнахме го в прякото време, както е започнал разказът: "Жеро закопча", "Жеро излезе".)

---

За конкурса „Написан свят“

Инициативата „Написан свят“ е национален литературен конкурс – част от каузата „Запетая за знание“, създаден с мисия да даде пространство и увереност на млади автори. Вярваме, че всяко дете носи история, която заслужава да бъде прочетена.

Искаш да си част от следващото издание?

Виж страницата на конкурса за етапи и възможности за включване. Издание II / 2026

Виж Антология Написан свят 2025 и отличените участници »