„Третият ми татус“ – Трето място | Написан свят, 2025 | Психология на тийнейджърския бунт
- Литературен конкурс
- преди 2 дни
- време за четене: 4 мин.
Някои истории не търсят одобрение. Те търсят истина. Разказът на Ивет от Габрово ни вкарва директно в главата на един тийнейджър, за когото светът е твърде бавен, а правилата – абсурдни.
📝 Визитка на автора
Име: Ивет
Години: 13 г.
Град: Габрово
Категория: Проза (II група: 8. – 12. клас)
Награда: 🥇 Трето място
Конкурс: "Написан свят" Издание 1 | 2025 г.
💬 Как си представяме автора? (Думи от журито)
„Ивет притежава рядкото умение за психологическа проницателност. Представяме си я като момиче, което наблюдава света с лека ирония и не се страхува да бъде 'лошото дете' в очите на другите, за да защити своята свобода. Тя е уловила перфектно вътрешния монолог на поколението, което търси смисъл чрез показност, но под повърхността крие дълбоко отегчение от сивото ежедневие. Ивет, твоят разказ е огледало, в което много възрастни биха се погледнали със страх, а много деца – с облекчение.“
📖 Прочетете тийнейджърския бунт на Ивет
Третият ми татус
Отиваме към студиото за третия ми татус. Този път дори не се наложи да заплашвам. Вече разбраха, че няма те да ми казват какво да правя. Трябваше да поискам по-рано. Сега, като дойде зимата, се сетих, че другите две ще ги скрива пуловерът.
Всеки път става по-лесно, не разбирам защо майка ми се запъва. Родителите са странни хора. Първо са те създали, после не ти дават неща, не ти купуват неща. Както мен нищо не ме задължава да те слушам, така и теб нищо не те е задължило да ме раждаш. Почти стигнахме. Запалих цигара по пътя – да ме видят, че пуша пред майка. Май започва да вали. Нямам търпение. Вече пуснах няколко сторита. Добре че са измислили училището – за малко бях се отказала да ходя още миналата година. Но се сетих, че няма къде и на кой да се покажа колко съм яка.
Браааат, айде, влизаме. Ще чакаме малко. Много тегаво. Трябва да си гледам тъпите пъпки – защо седнах срещу огледалото? И през грима ги виждам. Още не сме започнали, цяла вечност чакам. Само чакам някакви неща – чакам да ме закарат на училище, чакам да свърши часът, чакам да сложат масата. Абсурдно съществуване. Не разбирам как другите хора живеят, без да си разнообразяват деня, без да излизат вечерта. Какво правят през цялото време? Започваме. Slayyyyy. Разбира се ще кажа че изобщо не ме боли. На връщане ще изпуша две цигари, майка от сега ме гледа на кръв. Няма да ми казва какво да правя.
автор: Ивет
Споделете страницата, за да подкрепим заедно младите български таланти!
🔍 История на идеята: Символиката на татуировката и психология на тийнейджърския бунт
Разказът на Ивет ни препраща към историята на социалния бунт чрез тялото. Терминът „модификация на тялото“ датира от хилядолетия, но в модерния свят татуировките се превърнаха от символ на принадлежност към група в символ на индивидуален суверенитет.
Психологията на тийнейджърския бунт (цигарите, татуировките, предизвикателното поведение) е важен етап от * индивидуацията – процесът, при който детето се отделя от образа на родителите си. Ивет описва точно това: „Както мен нищо не ме задължава да те слушам, така и теб нищо не те е задължило да ме раждаш“. Това е класически сблъсък на ценности, който е в основата на голяма част от световната литература.
💡 Малка тайна за младите писатели: Поток на съзнанието
Ивет използва техниката „поток на съзнанието“ (Stream of Consciousness). Това е стил, при който читателят има чувството, че „чува“ мислите на героя точно в момента, в който те се появяват.
Пример: „Браааат, айде влизаме... Трябва да си гледам тъпите пъпки...“
Редакторски съвет: Когато пишете в този стил, е важно да запазите жаргона, но да следите за яснотата. В оригиналния текст на Ивет изчистихме само пунктуацията и дребни правописни грешки (като „дензюя“ -> „деня“), за да не прекъсваме темпото на мисълта. В литературата този похват е прославен от автори като Джеймс Джойс и Вирджиния Улф.
За конкурса „Написан свят“
Инициативата „Написан свят“ е национален литературен конкурс – част от каузата „Запетая за знание“, създаден с мисия да даде пространство и увереност на млади автори. Вярваме, че всяко дете носи история, която заслужава да бъде прочетена.
Искаш да си част от следващото издание?
Виж страницата на конкурса за етапи и възможности за включване. Издание II / 2026
👉 Виж Антология „Написан свят“ и отличените участници »
* Индивидуацията е един от най-важните термини в психологията, въведен от швейцарския психоаналитик Карл Густав Юнг. Накратко, това е процесът, чрез който човек става „отделна“, „неделима“ и „уникална“ личност – твърдо стъпила на собствените си крака. Индивидуацията е болезнен процес, защото изисква да се изправиш срещу авторитетите. За да намериш себе си, първо трябва да кажеш „НЕ“ на това, което другите искат от теб. Ивет казва: „Както мен нищо не ме задължава да те слушам, така и теб нищо не те е задължило да ме раждаш“. Това е брутално честен момент на индивидуация – тя скъсва емоционалната пъпна връв.
Крайната цел не е просто да си бунтар, а да постигнеш цялост. Да приемеш и добрите, и лошите си страни (това, което Юнг нарича „Сянката“ – в разказа това са „тъпите пъпки“, които Ивет вижда в огледалото въпреки грима).
Накратко: Индивидуацията е пътят от „Аз правя това, което ми казват“ до „Аз правя това, което АЗ СЪМ“. В разказа на Ивет ние виждаме самото начало на този път – шумно, остро и презрително, точно както започва всяка голяма промяна.
Коментари