Текст на пиеса, либрето, сценарий: реплики, роли и ремарки

В драматургични и сценични текстове (пиеса, либрето, сценарий) репликите не се оформят като диалог в художествен разказ. Обичайно се използват имена на персонажи/роли, а ремарките (сценичните указания) имат собствено място и оформление. Тази страница дава основните модели и най-честите грешки.

Основен принцип

Репликите се организират по говорещ (име/роля). След името на говорещия се поставя точка или двоеточие (по избрания модел), а репликата следва след знака.

Ремарките (сценичните указания) се отделят ясно от репликите:

— ремарките за реакции/поведение се изписват в курсив и обикновено се поставят в скоби;

— ремарките за обстановка/действие на сцената се отделят в самостоятелен абзац, изписват се в курсив и не се поставят в скоби.

Най-чести случаи

1) Реплика след име на персонаж: ИМЕ: (двоеточие)

Критерий: Името/ролята е изведено като маркер за говорещ; репликата следва след двоеточие.

Пример: МАРИЯ: Не мога да остана повече.

2) Реплика след име на персонаж: ИМЕ. (точка)

Критерий: Избраният модел използва точка след името; репликата следва след точката.

Пример: МАРИЯ. Не мога да остана повече.

3) Ремарка след името на говорещия (в скоби) преди репликата

Критерий: Ремарката уточнява към кого/как говори персонажът и стои след името му, преди репликата; точката/двоеточието е след затварящата скоба.

Пример: МАРИЯ (тихо). Не мога да остана повече.

4) Ремарка като самостоятелен ред (без скоби)

Критерий: Ремарката описва обстановка/действие на сцената и не е част от реплика.

Пример: Мария се обръща към вратата и спира за миг.

5) Смяна на сцена/картина: ясно структуриране

Критерий: Текстът преминава към нова сцена/картина; важно е това да се отбележи отчетливо, за да е четимо.

Пример: СЦЕНА 2

Чести грешки

— Смесване на драматургичен модел (име на говорещия) с диалогов модел (тире) в един и същ текст без ясна причина.

— Непоследователност: ту ИМЕ: ту ИМЕ. в рамките на един текст.

— Ремарки, вмъкнати без отделяне (читателят ги възприема като част от репликата).

— Прекалено дълги ремарки, които удавят репликите и намаляват четимостта.

Бърза проверка

1. Всяка реплика има ли ясно означен говорещ? → да/не.

2. Един и същ знак ли използваш след името (в цялата пиеса/сцена)? → да/не.

3. Ремарките отделени ли са ясно (скоби/отделен ред)? → да/не.

Цитат от Официалния правописен речник на българския език:

Оформяне на текст на пиеса, либрето, сценарий

Текстът на пиеса, либрето, сценарий съдържа репликите на действащите лица, техните имена и роли, описания на реакциите и поведението им, на обстановката и действието на сцената (ремарки).

133.Текст на пиеса, либрето, сценарий се оформя по следния начин:

133.1.Названието (името или ролята) на действащото лице и неговата реплика се оформят в един абзац и се отделят с точка или с двоеточие. Названието на действащото лице се пише с шрифт, различен от основния.

АКОРДЕОНИСТА. Един ден ще спечеля много пари и ще си взема билет за самолет, който лети само на запад. Само на запад и само следобед. И ще преследвам един залез. ПЯСЪЧНИЯ ЧОВЕК. Обективно погледнато, това е най-хубавият залез, който съм виждал. ЖАНА: Ти колко приятелки си имал досега! Десет? Дори не им помниш имената. Не ги ли зарязваше от страх? ФИЛИП: От страх – не. Просто умирах от скука…

133.2.Репликите на действащите лица се оформят според общите правописни и пунктуационни правила.

133.3.Ремарка, която се отнася до реакциите или поведението на действащо лице, се разполага преди, в средата или след репликата, пише се с курсив и се поставя в скоби.

133.4.Ремарка, която е разположена след репликата или между части на репликата, се пише с главна буква и точка накрая.

АНАТОЛ. Вие търсите във всяка жена мръсницата (Поглежда Барона.), а аз винаги съм търсил във всяка мръсница жената!

АВГУСТ. Това са думи на персонаж, това е цитат от литература. Аз не отговарям за... (Пауза. Тишина.) Нелепо е да ми го вменявате... (Оглежда се, но Докторът е изчезнал. Тишина.)

133.5.Ремарка, която е разположена след названието на действащото лице и преди репликата, се пише с малка буква, а точката или двоеточието е след затварящата скоба.

ЖАНА (към Виктор). Ти пееш ли наистина? Никога не ми е хрумвало.

133.6.Ремарките, които се отнасят до обстановката и действието на сцената, се оформят като самостоятелен абзац, пишат се в курсив и не се поставят в скоби.

БОДИГАРДА: Обаждам се, спокойно, обаждам се... (Вади мобилен телефон, за да го успокои.) Ето, обаждам се, спо...

Изведнъж на сцената звукът рязко спира. Бодигардът продължава да говори, но нищо не се чува. Внезапно звукът се връща заедно с клубната музика и накъсаните реплики на Бодигарда.

БОДИГАРДА: ...сно е вече за лекар. Няма смисъл, той е за моргата…

133.7.Всяко от имената (ролите) на действащите лица в началото на пиесата се пише на нов ред. Пояснителните текстове към тях се оформят с шрифт, различен от този на имената (ролите), и се отделят със запетая.

ЖАНА, писателка

ЛОРА, собственичка на заведение

 Цитатът завършва тук.

Още по темата

За модели на пряка реч в художествен текст и диалог отвори Пряка реч.

За оформлението на сценични реплики, роли и ремарки отвори Оформяне на текст.