„Хора без опора“ – Трето място | Написан свят, 2025 Съвременна българска поезия от тийнейджъри

Понякога най-голямата скорост е всъщност застой. В рамките на конкурса Написан свят се стремим да покажем най-доброто от съвременната българска поезия от тийнейджъри, като даваме глас на автори, които не се страхуват от сложните теми.

Днес ви представяме творбата на Никола Симеонов (17 г.), която спечели трето място в категория „Поезия“. Това е текст за тълпата, в която всеки е сам.

📝 Визитка на автора

• Име: Никола Симеонов

• Години: 17 г.

• Град: София

• Категория: Поезия (II група: 8. – 12. клас)

• Награда: 🥉 Трето място

• Конкурс: "Написан свят" Издание 1 | 2025 г.
  

  
  

💬 Как си представяме автора? (Думи от журито)

„Никола е млад човек с „рентгенов поглед“. Той не се подлъгва по външната динамика на града. Представяме си го като стоик, който умее да спре на ъгъла на натоварена улица и да види не лицата, а липсата на посока в очите на минувачите. Никола притежава смелостта да нарече нещата с истинските им имена – да види 'самотния път' там, където другите виждат просто трафик. Неговият глас е гласът на наблюдателя, който отказва да бъде част от 'ослепелите от дишане'.“

📖 Прочетете поезията на Никола Споделете страницата, за да подкрепим заедно младите български таланти!

Хора без опора

Минават покрай мен

всички спрели хора.

По няколко пъти на ден,

повечето загубили опора.

Всички минаващи спорят

от дишане ослепели.

Не спират да говорят,

не се усещат застарели.

Не изглеждат сърдити,

защото не са го приели.

Никого не са открили,

защото бързо са вървели.

Там пътя е един самотен

пълен с тълпи хора.

Точно този е доживотен,

за тези загубили опора.

автор: Никола Симеонов

---

🔍 История на идеята: Кога хората станаха „тълпа“ за съвременния тийнейджър?

Стихотворението на Никола ни напомня за концепцията за „самотната тълпа“ (The Lonely Crowd). Този термин е въведен от социолога Дейвид Рисман през 1950 г. Той описва модерен тип личност, която е „външно ориентирана“ – човекът се движи с останалите, адаптира се към тях, говори постоянно (както казва Никола: „не спират да говорят“), но е загубил своята вътрешна опора и автентичност.

Идеята за „хората без опора“ е централна и в екзистенциализма. Философи като Албер Камю и Жан-Пол Сартр пишат за това как в модерния свят човекът често се чувства като чужденец сред собствения си живот. Никола улавя този „доживотен път“ по невероятен начин, превръщайки една социологическа теория в чиста емоция.

---

💡 Малка тайна за младите автори на съвременна българска поезия: Силата на оксиморона

В това стихотворение Никола използва един много мощен инструмент – оксиморона (съчетание на противоречиви понятия).

• Примери от текста: „спрели хора“ (които минават), „самотен път, пълен с тълпи“.

Защо това работи? Когато кажете, че пътят е самотен, това е нормално. Но когато кажете, че е „самотен и пълен с тълпи“, вие създавате напрежение в ума на читателя. Това го кара да спре и да се замисли: „Как е възможно да си сред хора и да си сам?“.

Нашият съвет: Ако искате да опишете силно чувство или сложна ситуация, опитайте се да съберете две думи, които на пръв поглед се изключват. Това веднага прави езика ви по-сложен и интересен, точно както е направил Никола в „Хора без опора“.

---

За конкурса „Написан свят“

Инициативата „Написан свят“ е част от каузата „Запетая за знание“. Ние вярваме, че младите хора не просто пишат – те мислят критично и чувстват дълбоко. Нашата мисия е да им дадем трибуна, от която гласът им да бъде чут ясно.

Искаш да си част от следващото издание?

Виж страницата на конкурса за етапи и възможности за включване.  Издание II / 2026

👉 Виж Антология „Написан свят“ и отличените участници »