top of page

Кога се пише запетая пред „който“

Актуализирано: 6.01

Маслен портрет, който символизира думата „който“ и нейните граматични форми.
 Относителни местоимения: който, когото, комуто, която, което, които

Относителното местоимение „който“ и формите му когото, комуто, която, което, които най-често въвеждат подчинено изречение. Запетаята не се решава „по думата“, а по това дали „който“ въвежда отделно просто изречение и къде е разположено то в сложната структура. На практика въпросът най-често е: къде стои запетаята (една или две), а не дали изобщо я има.


Каква е ролята на „който“

Когато „който“ (или форма на местоимението) въвежда подчинено изречение, то има собствена предикативна основа (сказуемо) и стои към дума от главното изречение.

Ключов ориентир: ако след „който“ можеш да посочиш сказуемо (напр. който учи, която спечели, с когото говорих), имаш подчинено изречение и границата му в писмената норма се отбелязва със запетая.


Основното правило

Подчиненото изречение, въведено с „който“ и формите му, се отделя със запетая от главното. Разликата е в разположението:

в края → една запетая пред изречението; в средата → две запетаи (ограждане); в началото → една запетая след изречението.

Къде се поставя запетаята

Подчиненото изречение е в края

Критерий: главното изречение е завършено, а след него започва подчинено изречение с „който“.

Примери:

  • Запознах се с писателя, който спечели международна награда.

  • Посетихме музея, който беше открит наскоро.


Подчиненото изречение е в средата

Критерий: изречението с „който“ е вмъкнато между части на главното; огражда се от двете страни.

Примери:

  • Сестра ми, която учи медицина, живее в София.

  • Директорът, който беше избран миналата година, предложи нова стратегия.


Подчиненото изречение е в началото

Критерий: първо стои подчиненото изречение (с „който“), след което идва главното; запетаята е след подчиненото.

Примери:

  • Който желае да се запише, трябва да го направи до края на седмицата.

  • Която от двете рокли да избереш, ще ти стои добре.


Когато пред „който“ има предлог

Критерий: изречението започва с израз като с когото / за която / в което / от които.

Правило: запетаята е преди целия израз (преди предлога), защото отделя двете прости изречения.

Примери:

  • Това е човекът, с когото искам да говоря.

  • Това са документите, за които ти споменах.


Важно уточнение: „пояснително“ и „определително“

Често се говори за пояснително (добавя допълнителна информация) и определително (конкретизира кое лице/кой предмет) подчинено изречение. Това разграничение е полезно за смисъла, но не отменя правилото за запетая в книжовната писмена реч: когато „който“ въвежда подчинено изречение, границата между простите изречения се отбелязва със запетая.


Бърза справка за формите (не влияят на запетаята)

Запетаята зависи от границата между простите изречения, а не от формата на местоимението. Формата се избира според синтактичната роля:

  • който / която / което / които – най-често, когато местоимението е подлог в подчиненото изречение.

  • когото – когато местоимението е пряко допълнение.

  • комуто – когато местоимението е непряко допълнение (по-рядко в съвременната употреба, но книжовно).

Примери:

  • Човекът, който говори, е преподавател. (подлог)

  • Човекът, когото срещнахме, е братовчед ми. (пряко допълнение)

  • Човекът, комуто вярвам, е тук. (непряко допълнение)


Чести грешки

  • Пропускане на запетаята: Това е човекът който… → Това е човекът, който…

  • Грешно място при предлог: Това е човекът с, когото… → Това е човекът, с когото…

  • Само една запетая при „вътрешно“ разположено изречение: нужно е ограждане.

  • Смесване на формите: Човекът, който срещнах… (при пряко допълнение) → Човекът, когото срещнах…


Бърза проверка (30 секунди)

  1. След „който/която/които“ има ли сказуемо? → ако да, това е подчинено изречение.

  2. Къде е разположено изречението: в края, в средата, в началото? → това решава една или две запетаи.

  3. Има ли предлог (с, за, в, от…)? → запетаята е преди предлога.


Още по темата

bottom of page