„Трима пациенти“ или „трима пациента“? Тест по български №7
- Боряна Бориславова
- преди 4 часа
- време за четене: 5 мин.
Този тест е част от „Запетая за знание“. Въпросите са подбрани и формулирани от редакцията – не са типичен училищен изпит, а кратко упражнение с реални казуси и чести грешки. Отговорът е под всеки въпрос: първо кратко решение, после обяснение. Трудността е смесена – целта е да научите нещо, а не да „изкарате резултат“. Ако забележите спорен отговор, оставете коментар – преглеждаме и при нужда актуализираме.
Въпроси и отговори
🎯 Въпрос : Правилно ли е: „В кабинета чакат трима пациентИ.“
Да, правилно е: „трима пациенти“. При мъжколични съществителни (названия на лица: пациенти, ученици, служители) след числителни като двама/трима/четирима/петима се употребява обикновеното множествено число: трима пациенти, петима служители. Формите от типа трима пациента, петима служителя се смятат за некнижовни/грешни.
Въпрос : Има ли грешка в изречението: „Испанската столица Мадрид е разположен на Пиринейския полуостров“?
Да, има граматична грешка. Правилното е: „Испанската столица Мадрид е разположенА“.
Къде е уловката? Много хора се подвеждат по думата „Мадрид“ (мъжки род) и съгласуват глагола с нея. Граматиката обаче изисква сказуемото да се съгласува с основния подлог в изречението, който тук е думата „столица“ (женски род).
Столицата (тя) е разположенА.
Мадрид (той) е разположен.
Когато са заедно (Столицата Мадрид), водеща е думата столица.
Въпрос: Какво означава изразът "Обетована земя"?
Това е символ на мечтаното благополучие.
Използва се за място или цел, към която човек се стреми с цялата си душа и където очаква да намери пълно щастие и спасение.
Произход: Идва от Библията. Според легендата Бог извежда евреите от робството в Египет и ги повежда към Палестина – земята, която им е обещал. Затова тя се нарича "обетована" (обещана) земя.
Въпрос: Кой препинателен знак трябва да поставим на мястото на скобите: „Телефоните звъняха, колегите тичаха, напрежението растеше [...] само той стоеше напълно спокоен“?
Правилният знак е точка и запетая (;).
Тук имаме дълго сложно изречение, съставено от две ясно разграничени смислови части:
Първа част (описва хаоса): „Телефоните звъняха, колегите тичаха, напрежението растеше...“ – тук вече има използвани запетаи за изброяване.
Втора част (описва спокойствието): „...само той стоеше напълно спокоен.“
Когато в едната част на изречението вече има много запетаи, граматиката изисква да отделим по-голямата смислова цялост с точка и запетая. Тя служи като по-силен разделител, за да не се обърка читателят къде свършва изброяването и къде започва новата мисъл.
Въпрос: Какво означава думата „лексикографски/лексикографска“?
Лексикографски означава „свързан с речници“ – със съставянето, описанието и редактирането им. Лексикографията е областта, която се занимава с думите в речниците: значения, примери за употреба, ударение, граматични бележки.
Пример в изречение: „Проверих правописа по лексикографски източник (речник).“
Въпрос : На какви групи се делят съгласните звукове в българския език?
Съгласните се делят на звучни, беззвучни и сонорни. Звучни: произнасят се с участие на гласните връзки (напр. б, д, г, ж, з).
Беззвучни: без участие на гласните връзки (напр. п, т, к, ш, с).
Сонорни: „звучни по природа“ – образуват се със свободно преминаване на въздуха и не образуват беззвучна двойка (напр. м, н, л, р, й).
Въпрос : Как се нарича похватът в поезията, при който смисълът на изречението продължава на следващия ред, вместо да приключи в края на реда?
Това е анжамбман (пренос). Анжамбман има, когато краят на поетическия ред не съвпада с края на изречението/фразата. Така се получава „преливане“, което обикновено ускорява ритъма и поставя акцент върху думата в края на реда.
Въпрос: Каква е разликата между синтактично и свръхсинтактично равнище?
Синтактичното равнище описва строежа вътре в изречението, а свръхсинтактичното — връзките между изреченията в текста (как се „вързват“ в абзац/цялост). Синтаксис: части на изречението, съчинение/подчинение, словоред.
Свръхсинтаксис: свързаност в текста чрез местоимения, повтори, логически преходи („той“, „това“, „затова“ и др.).
Въпрос : Как е правилно да напишем: „Авторът, чийто книги чета“ или „Авторът, чиито книги чета“?
Правилното е: „Авторът, ЧИИТО книги чета“.
Тук много хора грешат, защото съгласуват думата с автора (единствено число).
Правилото за „чийто“ (за разлика от „който“) е, че то се съобразява с думата СЛЕД него – тоест с нещата, които се притежават - книги (множествено число)
Въпрос: Колко книги със стихотворения е успял да издаде Никола Вапцаров?
Само една – „Моторни песни“. Всички останали негови творби са събрани и издадени след разстрела му.
Въпреки че днес стихотворенията му са преведени на над 90 езика, докато е бил жив, Вапцаров успява да види отпечатана само една-единствена своя книга. Тя излиза през 1940 г. в тираж от 1500 бройки, като той сам плаща за хартията и печата, подписвайки се само с фамилията „Вапцаров“.
Въпрос: Правилно ли е написано сложното прилагателно в изречението "Тя е типична Димитър Димова героиня."?
Не. Правилно е: "Тя е типична Димитър-Димова героиня."
Правилото: Сложните прилагателни имена, образувани от съчетание на лично и фамилно име, се пишат полуслято (с тире).
Важната особеност е, че всяка съставка запазва главната си буква (защото и двете са части от собствени имена).
Други примери: "Това е класически Емилиян-Станев разказ."; "Обичам този Оскар-Уайлдов парадокс."
Въпрос: За думата „трупа“ посочи: синоним, антоним, пароним и омоним.
Синоним близко значение (за глагола „трупа“ = „трупа пари“): натрупва, събира. Антоним противоположно значение: разпилява, разпръсква Пароним близко звучене, различно значение: група Омоним еднаква форма, но различни думи/значения: трупа (съществително) = театрална трупа / трупа (глагол) = той трупа пари
Въпрос: Какво означава думата „противовес“?
„Противовес“ е нещо, което уравновесява или противодейства на друго (буквално като тежест в механизъм и преносно като „баланс“ в идеи/силови отношения). „Противовесът на крана уравновесява товара.“ „Той е спокоен и премерен, в противовес на по-импулсивния си колега.“
Въпрос: Как е правилното множествено число на думата „раздяла“?
Правилната форма е „раздели“. Тук действа фонетичното правило за „променливото Я“.
Когато след звука „Я“ стои сричка, съдържаща „И“ или „Е“ (както е окончанието за множествено число -и), „Я“-то се превръща в „Е“.
Примери: Смяна - смени (не „смяни“); Премяна - премени; Раздяла - раздели.
Въпрос: В кое глаголно време е изречението: „Ще съм прочел текста до утре.“?
Това е бъдеще предварително време.
Изразява действие, което ще бъде завършено преди друг бъдещ момент/срок (до утре, преди да дойдеш). Формата е: ще + съм + минало деятелно причастие (ще съм прочел/прочела).
Въпрос: В изречението: „Повикай ГО, защото закъсняваме“, каква част на речта е думата „ГО“?
Това е лично местоимение.
Думички като аз, ти, той, ме, те, му, го, я са местоимения. Тяхната работа е много проста – те заместват конкретно име.
Вместо да кажем: „Повикай Иван, защото закъсняваме.“
Казваме: „Повикай го, защото закъсняваме.“
Думата „го“ стои на мястото на името – затова се нарича местоимение.
Въпрос: Коя е първата българска печатна книга?
Това е „Абагар“ (отпечатана през 1651 г. в Рим) Автор Филип Станиславов. Тя е първата българска печатна книга с новобългарски езикови елементи „Кириакодромион, сиреч Неделник“ на Софроний Врачански е първата печатна книга изцяло на новобългарски език, но е издадена по-късно - 1806 г.
🎯 Казус на фокус: Аритметика и достойнство
Защо грешката „Търсим петима служителЯ“ дразни толкова силно? Не е само заради нарушено правило. Има и нещо друго: в такива форми човекът започва да звучи като „бройка“, почти като предмет в списък.
Българският език пази ясна граница. При предмети често използваме бройна форма (два стола, три прозореца). Но когато броим хора, нормата предпочита множественото число: двама лекари, трима ученици, петима служители. Това е граматика — но звучи и като жест: напомняне, че насреща не е инвентар, а личности.
Може би затова, когато кажем „двама клиента“, изречението сякаш брои „функции“ или „портфейли“. А когато кажем „двама клиенти“, звучи като среща с хора.
Езикът не просто описва реалността. Понякога тихо ни подсказва как да я виждаме.
Стани част от създаването на тестовете!
Дай пример с двама/трима/четирима + лице, за да упражним бройната форма в реална употреба.
Езиковата норма се уточнява чрез употреба, примери и добри аргументи. Ако тази тема те затруднява или просто си забелязал/а нещо интересно, мястото е тук.
Използвай коментарите, за да:
предложиш казус за следващ тест (с примерни изречения);
споделиш наблюдение за честа грешка или колебание;
зададеш въпрос, който искаш да включим като задача с обяснение.
Тук не пишем оценки – обсъждаме с уважение, примери и желание да учим заедно.
