„Случай“ или „случей“? Тест по български №6
- Боряна Бориславова
- преди 4 часа
- време за четене: 5 мин.
Този тест е част от „Запетая за знание“. Въпросите са подбрани и формулирани от редакцията – не са типичен училищен изпит, а кратко упражнение с реални казуси и чести грешки. Отговорът е под всеки въпрос: първо кратко решение, после обяснение. Трудността е смесена – целта е да научите нещо, а не да „изкарате резултат“. Ако забележите спорен отговор, оставете коментар – преглеждаме и при нужда актуализираме.
Въпроси и отговори
Въпрос: Как е правилно да напишем: „Това е особен случЕй“ или „Това е особен случАй“?
Правилното е само и единствено СЛУЧАЙ.
Думата „случей“ не съществува в българския език. Това е една от най-досадните правописни грешки.
Как да го запомним лесно? Нещо се случвА = значи е случАй.
Въпрос : Вярно ли е, че Петко Р. Славейков е написал готварска книга?
Да — Петко Р. Славейков съставя и издава през 1870 г. в Цариград „Готварска книга или наставления за всякакви гозби…“, която е посочвана като първата българска готварска книга. Изданието е от 1870 г. и е свързано с престоя на Славейков в Цариград; представя рецепти и „домашни справи“. Важно уточнение за формулировката: в самото заглавие/описание личи, че съдържанието е „събрано от разни книги“ — т.е. Славейков е съставител (компилатор/преводач), а не непременно „автор“ на всички рецепти в смисъл „създал ги е лично“.
Въпрос : Какви видове рими има в поезията?
Според мястото на ударението и според разположението им в стиха. Има и други по-специализирани видове, познати най-вече в поетическата практика.
1) Според ударението:
Мъжка рима – ударението е на последната сричка.
Женска рима – ударението е на предпоследната сричка.
2) Според разположението:
Крайна рима – римата е в края на стиховете (най-честа).
Вътрешна рима – римуват се думи в рамките на един стих.
Въпрос : Как се пише правилно: „комин“ или „кумин“?
Ако е съоръжението за отвеждане на дим, правилното е комин; ако е подправката кимион, понякога се среща и изписване кумин (от cumin) като чужд вариант, но в българския най-утвърденото име е кимион.
Въпрос: Как е правилно да се изпише: „две три хилядарки“ или „две-три хилядарки“?
Правилно е: две-три хилядарки (с тире).
Когато две числителни означават приблизително количество („около две или три“), те се пишат с тире: две-три, пет-шест, десет-дванайсет.
Въпрос: Как е правилно: „с 7 души“ или „със 7 души“?
Правилно е „със 7 души“, защото 7 се чете „седем“ (започва със с).
Правилото за с/със и в/във важи и пред цифри и съкращения — пишем според това как се произнася началото при четене:
7 → „седем“ → със 7 души
II век → „втори“ → във II век
ВМА → започва с в → във ВМА
CV → „си…“ → със CV
🎯 Въпрос : В какъв смисъл използваме днес израза „котката на Шрьодингер“?
Изразът се използва метафорично за нещо, което е в неопределено състояние, докато не се провери („докато не видим, не знаем“).
Въпрос: Как се пише и произнася думата „презумция“ и какво означава?
Пише се презумПция (с п), произнася се презу̀мция (ударение на -у-, без -п-), и означава предварително приемане на нещо за вярно до доказване на обратното.
Въпрос: Какво означава думата "гюл"?
Това е старинното наименование на розата.
Думата е от турско-персийски произход (gül) и у нас се е използвала най-вече за маслодайната роза (Rosa damascena), отглеждана в Розовата долина.
Интересно: Има Гюлова ракия!
Тя е традиционен специалитет от Розовата долина (Казанлъшко и Карловско). За разлика от масовите ракии, тя не се прави от грозде или сливи, а чрез дестилация на ферментирали цветове от маслодайна роза. Резултатът е силна напитка с невероятно наситен аромат на рози.
Въпрос: Пишат ли се с главна буква имената на културноисторическите периоди (античност, средновековие, ренесанс, романтизъм)?
Да — когато са названия на културноисторически периоди/епохи, се пишат с главна буква: Античност, Средновековие, Ренесанс, Романтизъм.
Въпрос : Едно и също ли означават „рама“ и „рамка“?
Не напълно. „Рамка“ най-често е обрамчване/контур (и преносно „граници“), а „рама“ – носeща конструкция (шаси, конструкцията на машина/превозно средство). Рамка: рамка на картина/снимка, рамка на очила/врата; преносно: „в рамките на закона“. Рама: носещата конструкция – напр. рама на велосипед/камион/машина. Припокриване: в техническа употреба понякога се среща и „рамка“ със значение „рама“ (напр. за велосипед/машина).
Въпрос: Каква част от думата е представката?
Представката е словообразувателна частица — стои пред корена и образува нова дума или променя значението ѝ.
Въпрос: Кой е „крадецът на праскови“ в повестта „Крадецът на праскови“?
„Крадецът“ е сръбски военнопленник - Иво Обретенович, заловен с шапка, пълна с праскови.
Въпрос: Как е правилно да напишем: „тридесет“, „трийсет“ или „трийсе"?
И „тридесет“, и „трийсет“ са правилни форми.
Разговорни форми като „двайсе/трийсе/шейсе“ може да се чуят, но не са правописна норма за писмен текст.
При 50, 70, 80, 90 книжовната норма не допуска кратки форми: пишем петдесет, седемдесет, осемдесет, деветдесет.
Въпрос: Какво означава изразът „Това е едно на ръка“?
Изразът се използва за нещо, което е сигурно и се подразбира от само себе си.
Смисълът е: „Първото нещо е ясно и неоспоримо, нека го оставим настрана и да видим второто.“
Пример: „Че заплатата е ниска, е едно на ръка (това е ясно). Лошото е, че и началникът е ужасен!“
Въпрос: Поправете грешката в изречението : "Лозовите сърми са едно от любимите ми ястия."
Правилно: „Лозовите сАрми са едно от любимите ми ястия.“
🎯 Казус на фокус: Какъв е експериментът „котката на Шрьодингер“?
Той описва котка, затворена в кутия с механизъм, който може да я убие в зависимост от квантово събитие (напр. разпад на атом). Докато не се направи наблюдение (не се „отвори кутията“), системата се разглежда като в суперпозиция — котката е „едновременно жива и мъртва“ в модела. Целта е да се покаже парадоксът при пренасяне на квантовите принципи към макросвета и проблемът „наблюдение/измерване“.
Как го „превеждаме“ в днешната действителност
В ежедневен смисъл го казваме за ситуации като:
резултатът е готов, но не си го отворил (имейл, тест, документ);
поръчка/пратка е „на път“, но не знаеш дали е пристигнала, докато не провериш;
„дали ме одобриха?“ — докато няма потвърждение, е едновременно да и не (в главата ти).
Тук „кутията“ е липсата на информация, а „отварянето“ е проверката.
Връзка с мозъка и психологията
Мозъкът е машина за прогнози: когато няма данни, той запълва празнините с хипотези, което често повишава напрежението. В психологията това се свързва с непоносимост към неопределеността и стремеж към „затваряне“ на въпроса (да знаем окончателно).
Затова метафората работи: докато не провериш, умът ти държи няколко възможни сценария едновременно, и ти „живееш“ в тях.
Стани част от създаването на тестовете!
Ако се чудиш за „случай“/„случей“, напиши изречението – ще обясним защо нормата е една и как да я запомниш.
Езиковата норма се уточнява чрез употреба, примери и добри аргументи. Ако тази тема те затруднява или просто си забелязал/а нещо интересно, мястото е тук.
Използвай коментарите, за да:
предложиш казус за следващ тест (с примерни изречения);
споделиш наблюдение за честа грешка или колебание;
зададеш въпрос, който искаш да включим като задача с обяснение.
Тук не пишем оценки – обсъждаме с уважение, примери и желание да учим заедно.
