„И“ и „ѝ“ кога се пише удареното „ѝ“? Тест по български №3
- Боряна Бориславова
- преди 5 часа
- време за четене: 7 мин.
Този тест е част от „Запетая за знание“. Въпросите са подбрани и формулирани от редакцията – не са типичен училищен изпит, а кратко упражнение с реални казуси и чести грешки. Отговорът е под всеки въпрос: първо кратко решение, после обяснение. Трудността е смесена – целта е да научите нещо, а не да „изкарате резултат“. Ако забележите спорен отговор, оставете коментар – преглеждаме и при нужда актуализираме.
Въпроси и отговори
Въпрос: Каква е разликата между "и" и "ѝ" ? * погледни внимателно, не питам за буквата "й"
и (без ударение) е съюз. Той свързва думи и изречения (означава "както и", "също"). Пример: Купих хляб и мляко.
ѝ (с ударение/акцент) е лично местоимение. Означава "на нея". Пример: Дадох ѝ ключовете. (Дадох на нея ключовете.) Грешно: Дадох и ключовете. (Звучи сякаш сте дали заедно с всичко останало И ключовете.)
Защо е толкова масова грешка? Защото на стандартната българска клавиатура (БДС) знакът ѝ липсва и се пише с комбинация от клавиши (Shift + Ь) или други настройки. Много хора, пишещи бързо (особено от телефон), го пропускат и пишат "и", което често променя смисъла на цялото изречение.
Въпрос : Какъв род е съществителното "газ"?
Зависи от значението: газът е м.р. (газообразно вещество, напр. природен газ), а газта е ж.р. в други значения (напр. течност за лампи и в някои разговорни употреби като педала на газта).
1. Казваме "газА" (мъжки род), когато говорим за суровината. Пример: "Откриха находище на природен газ." Пример: "Цената на газа на световните борси."
2. Казваме "газТА" (женски род), когато е преработен продукт за домакински нужди (отопление, готвене). Пример: "Свърши ми газта на котлона." Пример: "Ще ни спрат газта за парното." *(...и разбира се, педалът на колата също е "газта"!)
Въпрос: Как е правилно: "пролета" или "пролетта", "десете" или "десетте"?
Правилно е с двойно -тт-: пролетта и десетте.
Съществителните имена от женски род, завършващи на -т, и числителните имена, завършващи на -т, при членуване получават двойно -тт-.
Съществителните получават член -та:
пролет + та = пролетта
радост + та = радостта
Числителните получават член -те:
пет + те = петте
десет + те = десетте
...така че, ако напишеш статус: "Най-накрая пролета дойде!" – Не е ОК 🙂
Въпрос: Защо думите "такса" и "глоба" се възприемат толкова различно, след като и двете "взимат" пари?
Това е "ефект на рамкиране" (framing effect).
Думите "рамкират" реалността по различен начин и предизвикват различни емоционални асоциации.
"Глоба" се възприема като наказание за извършено нарушение. Тя носи негативен заряд, срам и усещане за загуба.
"Такса" се възприема като плащане за ползвана услуга или право (дори да е задължителна). Тя е неутрална, бизнес трансакция.
Въпреки че и в двата случая губите пари, "глобата" се усеща много по-зле. Този принцип се използва постоянно в маркетинга и политиката, за да се влияе на общественото мнение.
Въпрос : Какво означава изразът "орел, рак и щука"?
Това е нарицателно за група хора, които не могат да постигнат съгласие и се провалят в обща задача, защото всеки "дърпа" в различна посока.
Изразът идва от известна басня (най-популярна е "Лебед, рак и щука" на Крилов), в която тримата герои се опитват да преместят кола с багаж. Те обаче се провалят, защото:
Орелът (или Лебедът) я тегли към небето;
Ракът я тегли назад;
Щуката я тегли към водата.
Така, въпреки усилията, колата не помръдва "ни крачка напред"
Въпрос : Знаеш ли какво е "модална дума"?
Това са думи, които изразяват личното отношение или оценката на говорещия към това, което казва. Модалната дума "оцветява" изречението с мнението на говорещия.
Той ще дойде. (съобщавате факт)
Той със сигурност ще дойде. (изразявате увереност – "сигурност" е модална дума)
🎯 Въпрос: Кое е правилно да използвате: "Ти винаги закъсняваш!" или "Много ми е неприятно, когато те чакам"?
Няма верен отговор, НО.....това е класическа психологическа техника в общуването:
Обвинението (Ти винаги...) звучи като директна атака. То кара другия човек да заеме отбранителна позиция и да отвърне на удара ("Не е вярно!", "А ти пък..."), което води до скандал.
Споделянето (Много ми е неприятно...) не атакува, а споделя емоция и описва как на вас ви влияе чуждото действие. Това е много по-трудно за оспорване (човек не може да оспори как се чувствате) и отваря врата за истински диалог, вместо за битка.
Въпрос : Как е правилно: "зам. министър" или "зам.-министър"?
Правилно е зам.-министър (с тире/дефис и без интервал).
Когато „заместник“ (или съкращението „зам.“) е първа част от сложна дума, означаваща длъжност, тя се пише с тире към следващата дума. / заместник-директор, зам.-кмет/ Изключение: При сложни длъжности, които вече съдържат тире (като министър-председател), думата „заместник“ се пише отделно отпред: заместник министър-председател.
Въпрос: С главна или с малка буква се пишат думите: Изток, Запад, Север, Юг?
Зависи от значението. Има две правила:
1. С малка буква, когато означават посока на света.
Пример: Апартаментът ми гледа на изток.
Пример: Дъждове се очакват предимно в северозападната част на страната.
2. С главна буква, когато са геополитическо понятие.
Това е, когато "Изток" или "Запад" не означават посока, а се използват като обобщаващо име за група държави, култури или политически блокове.
Пример: Между Изтока и Запада има големи културни различия.
*Забележка: При съставните географски названия (като Близък изток, Далечен изток или Среден запад) с главна буква се пише само първата дума.
Въпрос : Правилно ли са изписани думите "ол инклузив" и "ин витро"?
Не, правописът и на двете думи е слят: олинклузив ; инвитро. Въпреки че идват от чужди словосъчетания, в българския език те са се сраснали и се възприемат като едно цяло понятие.
Частите им (като „ол“ или „ин“) са изгубили своята самостоятелност. Например, не можем да напишем върху рекламен банер на хотел, само „ол“ и това да означава „всичко включено“. Тъй като тези съставки не функционират като отделни думи в езика ни, те се пишат слято със следващата част.
Въпрос: Какво означава "Оплел си е кошницата"?
Може да има негативен смисъл, но и неутрален такъв.
В неутрален смисъл: Човек, който е подготвен и се старае, и в резултат (къде с работа, къде с късмет) нещата се подреждат добре за него и той върви към успех.
В негативен смисъл: Човек, който постига най-добрата развръзка за себе си, но не с добри или честни методи. Това е човек, който е използвал хитрост, връзки или власт, за да се облагодетелства лично, често за сметка на други.
Въпрос: Откъде идва изразът "Не се прави на Гюро Михайлов"?
Така наричаме човек, който се жертва безсмислено или прекалено буквално следва някаква заповед, дори когато ситуацията го прави абсурдно.
Нарицателното идва от истинска история за войника Гюро Михайлов (1880 г., Пловдив). Той бил на караул пред сградата на Финансовото управление (хазната), когато избухнал голям пожар.
Въпреки пламъците, той отказал да напусне поста си, защото буквално е изпълнил заповедта "да не напуска при никакви обстоятелства".
Въпрос: Как е правилно: 10-годишен, 10 годишен или десетгодишен?
Правилно: 10-годишен и десетгодишен 1. Когато има цифра: Пише се полуслято (с тире/дефис).
2. С дума: Пише се слято.
Ако има няколко думи/ цифри: Пише се разделно: двадесет и четири годишен
Въпрос: Правилно ли са изписани имената: Кл. Охридски, Н. Рилски и К. Преславски
Не, изписването и на трите не е правилно.
Правилото за съкращаване на личното име (като Ив. Вазов) важи само за съчетанието "лично име + фамилно име". Тук втората дума ("Охридски", "Рилски", "Преславски") не е фамилия, а е прозвище (епитет), което обикновено бележи мястото, с което са свързани.
Прието е тези имена да се изписват изцяло: Климент Охридски, Неофит Рилски, Константин Преславски.
Единственото допустимо съкращение е на титлата "Свети" (ако има такава):
Пример: Св. Климент Охридски
Въпрос: За какво се използва изразът "Не е косено, ами е стригано!"?
Използва се за човек, който е крайно инатлив и държи винаги да е прав, дори когато фактите очевидно го опровергават.
Изразът идва от народна приказка за "Опъката жена". Тя спори със съпруга си дали ливадата е косена (както той твърди), или стригана. Накрая, докато се дави в реката, тя подава ръка от водата и с пръсти прави знака за ножица, показвайки, че до последен дъх твърди, че е "стригано".
Въпрос: Писател ли е Димитър Димов по образование и професия?
Димитър Димов е уникален случай в нашата литература.
Завършва ветеринарна медицина и работи в с. Вакарел и в Бургас. (Тоест, наистина е лекувал животни).
През 1953 г. става професор по "Анатомия, ембриология и хистология на гръбначните животни" в Селскостопанската академия.
Специализирал е хистология (наука за тъканите) в Мадрид, Испания (точно там събира впечатления за романа "Осъдени души").
Изобретател: Имал е огромна страст към физиката и химията. Сам е конструирал уреди за лабораторията си и е експериментирал с нови методи за изследване на нервната система. Колегите му го описват като изключително странна птица – сутрин израждал крави и правел дисекции, а вечер се потапял в света на писането, фаталните жени и тютюневите магнати.
🎯 Казус на фокус: "Ти..." срещу "Аз..." – защо думите променят всичко
Въпросът за "Ти-твърденията" и "Аз-твърденията" влиза дълбоко в психологията на общуването. Да преминеш от "Ти никога не ме слушаш!" към "Чувствам се неразбран/а" е една от най-трудните, но и най-важни езикови промени, които можем да направим.
Защо ни е толкова трудно?
Защото обвинението (Ти...) е инстинкт. То е вербален щит – бърз начин да прехвърлим отговорността и болката върху другия. Когато сме ядосани, мозъкът ни търси бързо решение, а най-бързото е атаката.
Проблемът е, че когато хвърлиш "вербална граната" (Ти винаги...), инстинктивният отговор на другия е или да хвърли граната обратно (А ти пък...), или да изгради стена. И в двата случая разговорът е приключил и битката е започнала.
Истинската цел: Да те чуят, а не да победиш
Тук идва "трикът". Когато използваш "Аз-твърдение" (Много ми е неприятно..., Чувствам се претоварен/а...), ти сменяш целта на разговора.
Целта на "Ти-твърдението" е да накажеш или победиш.
Целта на "Аз-твърдението" е да информираш и да бъдеш чут.
Ти не казваш "Ти си лош човек", а "Това, което се случва, ме кара да се чувствам зле". Това е неоспорим факт. Никой не може да спори с твоята емоция. Той може да оспори, че винаги закъснява, но не може да оспори, че на теб ти е неприятно.
Внимание: Капанът на "фалшивото Аз-твърдение"
Много хора се опитват да използват тази техника, но попадат в капан. Те просто "маскират" обвинението си.
Това НЕ е Аз-твърдение: "Аз чувствам, че ти изобщо не помагаш."
Това Е Аз-твърдение: "Аз се чувствам претоварен/а и имам нужда от помощ."
Виждаш ли разликата? Първото пак е атака, само че "увита" в психологически жаргон. Второто е чиста информация за твоето състояние и нужда.
Преминаването от "Ти..." към "Аз..." не е просто езиков трик. То е съзнателен избор да преминеш от обвинение към обяснение. Едното започва война, а другото – разговор.
Стани част от създаването на тестовете!
Ако срещаш грешки с „и“ и „ѝ“, копирай пример – ще покажем най-бързия начин за проверка.
Езиковата норма се уточнява чрез употреба, примери и добри аргументи. Ако тази тема те затруднява или просто си забелязал/а нещо интересно, мястото е тук.
Използвай коментарите, за да:
предложиш казус за следващ тест (с примерни изречения);
споделиш наблюдение за честа грешка или колебание;
зададеш въпрос, който искаш да включим като задача с обяснение.
Тук не пишем оценки – обсъждаме с уважение, примери и желание да учим заедно.
