„Вкъщи“ или „в къщи“? Тест по български №2
- Боряна Бориславова
- преди 23 часа
- време за четене: 7 мин.
Актуализирано: преди 5 часа
Този тест е част от „Запетая за знание“. Въпросите са подбрани и формулирани от редакцията – не са типичен училищен изпит, а кратко упражнение с реални казуси и чести грешки. Отговорът е под всеки въпрос: първо кратко решение, после обяснение. Трудността е смесена – целта е да научите нещо, а не да „изкарате резултат“. Ако забележите спорен отговор, оставете коментар – преглеждаме и при нужда актуализираме.
Въпроси и отговори
Въпрос : Как е правилно: "вкъщи" или "в къщи"?
И двете :) „Вкъщи“ е „у дома“ (слято), а „в къщи“ означава „вътре в къщите“ (разделно).
вкъщи (наречие) = у дома / „Цял ден съм вкъщи.“
в къщи (предлог + съществително, мн.ч.) = вътре в къщите/в сградите „В къщите по улицата няма ток.“
Запомни: ако значи „у дома“, винаги е вкъщи.
Въпрос : Какви части на речта са думите "влезна", "слезна" и "излезна"?
Те са глаголни форми, НО в книжовния български език няма такива думи.
Ако използвате все пак някоя от тях, вероятно имате предвид книжовните глаголи:
вляза
сляза
изляза
Забележка: Формите "влезна", "слезна" и "излезна" се срещат често в разговорната реч, но са неправилни в писмения език.
Въпрос : Как е правилно: "Направих проверка в Правописен речник" или "Направих проверка в Правописния речник"?
Правилно е "Правописния речник" (членувано!).
Когато назоваваме конкретен речник като название в изречение, го употребяваме като съществително словосъчетание и го членуваме според ролята му в изречението.
В твоя пример след „в“ е нужна форма с кратък член:„Направих проверка в Правописния речник.“
Ако е подлог, е с пълен член:„Правописният речник е на бюрото ми.“
Въпрос: Как е правилно: онлайн, он-лайн или он лайн?
Правилно е да се пише слято: онлайн.
„Онлайн“ е утвърдена заемка (от online) и в съвременната правописна норма се пише слято. Формите он-лайн и он лайн се срещат като по-стари/несъобразени варианти, но не са препоръчителни в книжовен текст.
Същото важи и за: офлайн (слято).
🎯 Въпрос : Каква е разликата между "симпатия" и "емпатия"?
И двете са свързани със съчувствие, но не са едно и също. Разликата е в "гледната точка" и дълбочината на преживяването. Симпатия е да съчувстваш отстрани, а емпатия е да съпреживееш отвътре (да разбереш и усетиш какво преживява другият)
Симпатия: съжаление/съчувствие към човека, но оставяш дистанция.Примерна реакция: „Много ми е жал за теб.“
Емпатия: опитваш се да влезеш в неговата перспектива и да почувстваш заедно с него.Примерна реакция: „Разбирам колко ти е трудно. Аз съм с теб.“
Уточнение: Емпатията обикновено свързва повече, а симпатията понякога звучи като позиция „отгоре“ (наблюдател → страдащ).
Въпрос : Какво означава изразът "зад кулисите"?
Това означава, че нещо се случва тайно и скрито от публичното око.
Видимо всичко е наред и "тече гладко", докато "зад кулисите" остават истинските преговори, скандали или договорки.
Откъде идва изразът? Идва директно от театъра. "Кулиси" (от фр. coulisse) са завесите и пространствата отстрани и зад сцената, които публиката не вижда.
На сцената виждаме представлението.
"Зад кулисите" тече истинската работа (и хаос) – актьорите се преобличат, сменят се декори и се случват всички неща, които са скрити от зрителите.
Въпрос: Какво са "дублетни думи"?
Дублет е двойна (или повече) нормативна форма на една и съща дума — различават се по изговор/изписване, но и двата варианта са правилни.
Дублетите са варианти, които книжовната норма допуска паралелно. Разликата обикновено е малка (една буква, наставка, ударение), а значението е същото или много близко.
Примери:
вземам – взимам
обед – обяд
стряха – стреха
хазаин – хазяин
тук – тука, мен – мене, знам – зная
черква – църква
пръв – първи
Въпрос: Какво означава, когато в текста има този знак: (...)
Употребата на скоби с многоточие означава, че на това място е пропуснат текст.
Използва се например при съкращаване на дълги цитати, за да се покаже, че част от оригинала е премахната.
Въпрос: Кое е правилно "Тоя ден валеше дъжд" или "Него ден валеше дъжд"?
„Тоя ден…“ е граматически правилно (показателно местоимение = „този ден“), но звучи по-разговорно; в по-официален текст обичайно се предпочита „този ден“.
„Него ден…“ е неправилно, защото „него“ е форма на лично местоимение и не служи за посочване на съществително като „ден“.
Въпрос: Как е правилно: "организирам" или "организирвам"?
Правилно е само организирам.
Това е много честа грешка, която засяга глаголи, с наставка -ир - (като провокирам, изолирам, компрометирам).
Обяснението: Тези глаголи са специални – наричат се двувидови. Това означава, че те се използват както за изразяване на действие в неговото протичане (незавършено), така и за завършен резултат. Конкретният смисъл става ясен от контекста.
Грешката идва от опита изкуствено да се подчертае незавършеността на действието, като се вмъкне допълнително -в- (-ирв -). Тези новосъздадени форми (организирвам, изолирвам, провокирвам) не съществуват в книжовния български език.
Въпрос: Как е правилно да се пишат на български думи като e-mail, iPod и iPhone?
На кирилица се пишат слято и с малки букви: имейл, айпод, айфон.
Когато думата е адаптирана на кирилица, се изписва по български модел: без тире и без интервал → имейл, айпод, айфон. Ако запазваш оригиналното търговско/графично изписване на латиница, пишеш както е в оригинал: iPhone, iPod, e-mail (в зависимост от стила на текста).
Главните букви от оригиналните търговски марки (iPhone, iPod) се губят, когато думата се е наложила в езика като нарицателно (напр. "Купих си нов айфон.").
Въпрос: Какво означава изразът " троянски кон"?
Това е нещо, което е представено като дар или безобиден жест, но всъщност крие измама с големи, разрушителни последици.
Изразът идва от легендата за Троянската война. По съвет на Одисей, гърците сковали огромен дървен кон и го оставили пред вратите на Троя.
Троянците, мислейки го за знамение от боговете, сами го вкарали в града. През нощта, скритите в коня войници излезли, отворили портите и така превзели Троя отвътре.
(Днес изразът се ползва много често и в компютърния свят – за вирус, който се маскира като безопасен файл.)
🧩 Въпрос: Кога сложните названия на цветове се пишат слято, кога с тире и защо: светлосин, жълто-син, жълто-зелен/жълтозелен?
Пишем слято, когато първата част уточнява оттенък/интензивност (светлосин), и с тире, когато назоваваме два равноправни цвята (жълто-син, жълто-зелен).
Ето правилата, които трябва да знаеш:
Два цвята: Когато се назовава съчетание от два цвята, прилагателното се пише полуслято (с тире).
Примери: жълто-син, оранжево-зелен, черно-бял.
Интензивност: Когато се определя интензивността на цвета с помощта на наречие (като светло, бледо, ярко, тъмно), прилагателното се пише слято.
Примери: светлосин, бледозелен, яркочервен.
Нюанс (с "-икав" / "-ист"): Когато се определя нюанс и първата съставка е прилагателно с наставка -икав или -ист, то се пише слято.
Примери: жълтеникавозелен, кафеникавочервен, синкавозелен, златистокафяв.
Нюанс (чрез сравнение): Когато се определя нюанс чрез сравнение, прилагателното се пише слято.
Примери: захарнорозов, люляковолилав, снежнобял, турскосин.
Въпрос: Кога думи като "Бог" и "Господ" се пишат с главна буква и кога с малка?
Зависи от това дали думата се използва директно за Бог, или е част от ежедневен израз.
1. С главна буква: Пишат се с главна буква съществителни, прилагателни и местоимения, които се отнасят директно до Бог (независимо от религията).
Примери: Бог, Господ, Спасителя, Създателя, Глас Божи, Царство Му небесно.
2. С малка буква: Пишат се с малка буква, когато са част от фразеологични словосъчетания (ежедневни изрази).
Примери: Един господ знае кога ще стане!
Примери: Вече пристигнах, слава богу!
Примери: Що за отношение, боже мой!
Въпрос: Как е правилно: "италианец" или "италиянец"?
Правилно е италианец (с 'а', а не с 'я').
Това е честа грешка, която идва от корена Итал**ия** (който е с 'я').
Правилото е следното (нарича се "йотация"):
'Я' се пише само в края на чужди думи като Итал**ия**, комед**ия**, бижутер**ия**.
Когато се образува нова дума (като италианец или комедиант), 'я'-то се оказва в средата. Там то е забранено и се заменя с 'а'.
Примери:
комед**ия** -> комеди**а**нт
бижутер**ия** -> бижутери**а**лен
Изключения (които запазват 'я' в средата): софиянец, християнин, плеяда.
Въпрос: Народна песен ли е "Я кажи ми, облаче ле бяло"?
Не е. Тя има конкретен автор – Ран Босилек.
Той написва стихотворението през 1916 г., докато е студент по право в Брюксел (Белгия). Докато гледал облаците в небето над чуждия град, го налегнала огромна носталгия по България. Така се родил текстът, който по-късно става неофициалният химн на всички българи в чужбина.
🎯 Казус на фокус: Защо ни е толкова трудно да сме емпатични?
Във въпроса по-горе видяхме разликата: симпатията е да "чувстваш за" (съжаление), а емпатията е да "чувстваш с" (разбиране). Но защо ни е толкова по-лесно да направим първото?
Отговорът е, че симпатията е комфортна, а емпатията изисква усилие и ни прави уязвими.
Когато изпитваме симпатия, ние оставаме в позиция на силата. Ние сме "здравият", който гледа "болния". Казваме "Горкият..." и това ни кара нас да се чувстваме по-добре – ние сме добри хора, защото сме показали съчувствие. Но ние сме на сигурно разстояние, не влизаме "в калта" при другия.
Емпатията е точно обратното. За да "чувстваш с" някого, ти трябва волево да заглушиш собствения си глас и да се опиташ да влезеш в неговата реалност. Това е трудно, защото:
Изисква да млъкнеш: Първият ни инстинкт е да "поправим" проблема. Когато някой страда, ние бързаме да кажем "Всичко ще е наред!", "Не се притеснявай!" или "Поне не е...". Това са фалшификати на емпатията. Те целят да накарат нас да се почувстваме по-малко некомфортно.
Изисква да си уязвим: За да разбереш болката на другия, трябва да се свържеш със същата болка в себе си. Това е плашещо.
Истинската емпатия не предлага решения. Тя предлага присъствие. Тя не казва "Ще се оправиш", а "Виждам, че те боли, и съм тук, с теб."
Това е и най-големият езиков трик: най-емпатичният отговор често не е изречение, а мълчанието, което казва "Слушам те".
Стани част от Работилницата!
Сподели изречение с „вкъщи“/„в къщи“, за да покажем кога е наречие и кога е предложно съчетание.
Езиковата норма се уточнява чрез употреба, примери и добри аргументи. Ако тази тема те затруднява или просто си забелязал/а нещо интересно, мястото е тук.
Използвай коментарите, за да:
предложиш казус за следващ тест (с примерни изречения);
споделиш наблюдение за честа грешка или колебание;
зададеш въпрос, който искаш да включим като задача с обяснение.
Тук не пишем оценки – обсъждаме с уважение, примери и желание да учим заедно.
