„Коригирам“ или „корегирам“ – коя форма е правилна? Тест по български №9

Този въпрос – „коригирам“ или „корегирам“ – е част от поредицата „Запетая за знание“, посветена на чести правописни колебания в българския език. Подбираме реални примери и разпространени грешки, които срещаме в ежедневната писмена комуникация. Под всеки въпрос ще намерите кратък отговор и по-подробно обяснение. Целта не е изпит, а яснота и увереност в писането.

---

Въпроси и отговори

🎯 Въпрос: Коя дума е правилна – „коригирам“ или „корегирам“?

Правилното изписване е корИгирам Правим грешна асоциация със съществителното корекция.

Разминаването в гласните идва от оригиналните латински корени на думите:

• Глаголът произлиза от латинското corrigo (поправям, изправям), затова запазва буквата „и“.

• Съществителното име обаче идва от латинското correctio, което обяснява появата на буквата „е“ там.

Въпрос: И двете думи ли са с български произход —„Здравей“ и „Привет“?

Не — „Привет“ е заемка от руски език. „Здра-вéй“: Пожелание за здраве („бъди здрав“). Подобно на форми като „преуспей“, тя е активна благословия за благополучие. Използва се както официално („Здравейте“), така и неформално, за разлика от близкото „Здрасти“.

„Привет“: Означава „приветливо слово“ и е израз на доброжелателство. Тя носи смисъла на радост от срещата и е по-поетичен начин да кажем на някого, че го посрещаме с добри намерения.

Въпрос: Какво означава изразът „След дъжд качулка“?

Означава, че нещо важно е направено, но твърде късно. Уви, след събитието всичко ни изглежда предвидимо и логично, а преди него – не.

В световен мащаб има интересни аналози:

• Английски: Да заключиш конюшнята, след като конят е избягал.

• Латински: Помощ след войната.

Въпрос: Какво е "ока"?

Оката е стара мярка за тегло, равна на 1,283 килограма

В миналото оката е била основна единица в търговията на дребно. С нея са се мерили както твърди стоки (брашно, вълна, череши), така и течности (вино, ракия). Думата се е използвала и за самия съд – наричан „оканица“. Тя е присъствала и в народните обичаи. Например новите дрехи на невестата са се теглили на кантар до три пъти за плодовитост. По онова време цифрите по кантара не са показвали килограми, а са отчитали теглото именно в оки и драмове. Оката е била толкова вкоренена в бита, че дори тежките окови на затворниците в народните песни са се измервали в „оки синджир“.

Въпрос: Кой израз е пример за литота – „Човекът не е безизвестен“ или „Човекът е много известен“?

„Човекът не е безизвестен" Литотата произлиза от гръцката дума за „скромност“ и работи по два начина:

• Чрез отрицание: Използваме „отрицание на отрицанието“, за да утвърдим нещо. Например, когато кажем „не отричам“, ние всъщност казваме „признавам“, а „не е безполезно“ означава, че е ценно.

• Чрез намаляване: Привидно омаловажаваме обекта, за да подчертаем скромността му или да постигнем сатиричен ефект. Класически пример за такова преувеличено намаляване е описанието „кокошка като гълъб“.

Този похват позволява ирония, като използва сдържан изказ, за да насочи вниманието към истинския мащаб на нещата.

Въпрос: Как е правилно да се каже: „Ние теглим“ или „Ние теглиме“?

Правилното е Ние теглим. Всичко зависи от това как звучи думата, когато говорите за себе си („аз“):

1. Ако „аз“ завършва на гласна: В множествено число добавяме само -м.

   • Пример: Аз тегля - Ние теглим.

   • Пример: Аз чета - Ние четем.

2. Ако „аз“ завършва на -м: В множествено число добавяме -ме.

   • Пример: Аз искам - Ние искаме.

   • Пример: Аз гледам - Ние гледаме.

Накратко: Не може и в двете форми да завършва на -м. Ако „аз искам“ завършва на -м, „ние“ трябва да е по-дълго – „искаме“. Ако „аз тегля“ не свършва на -м, то „ние теглим“ си взима буквата.

Въпрос: Как се ражда псевдонимът на Димитър Чорбаджийски – Чудомир?

 Като шега, вдъхновена от снимка на издирван революционер във вестника. Съществуват две версии. Първата е, че като дете Димитър ходел на ръце и бабите го наричали „ново чудо“. По-реалистичната обаче е от времето, когато той работи по материали за издирвани дейци на ВМРО. Докато подготвял поредния брой, негов съселянин забелязал комична прилика между него и снимката на издирвания Чудомир Кантарджиев с думите: „Митко, май ти си на кадрото“.

Накратко: Шегата толкова се харесала на автора, че той веднага извадил карикатурите си от плика и поправил подписа си от „ЧОРБ“ на Чудомир. Така той сам избира името си от статията за държавно издирване.

Въпрос: Кога се използва - юбилей и кога - годишнина?

Юбилей (от еврейски произход) – първоначално според Мойсеевия закон това е празник, който се е чествал на всеки 50 години. Тогава са се опрощавали дългове, връщали са се имоти и дори робите са били пускани на свобода. По-късно в Европа се налага традицията да се честват и „четвъртинките“, и днес отбелязваме юбилей на периоди от 25 години (съответно 25, 50, 75 и 100 години).

Годишнина – всяко друго отчитане на изминали години. Често се акцентира върху кръглите числа (20, 30, 40 и т.н.), но терминът е универсален и покрива абсолютно всяко число. Можеш да кажеш „33-та годишнина“ или „35-а годишнина“. Няма отделен термин за кръглите или некръглите числа.

Въпрос: Коя дума е правилната – марула или маруля?

 И двете са правилни. Марулята е познатата ни листна салата. Зеленчук от семейство Сложноцветни. Култивира се заради листата, които консумираме предимно в суров вид.

Марула (Sclerocarya birrea): известно като „Дървото на слона“, то расте само в Африка. Достига до 18 метра височина и ражда сочни жълти плодове, които съдържат осем пъти повече витамин С от портокала. Плодовете му са любима храна за слонове, носорози и маймуни.

Разпространението на дървото марула в Африка следва пътя на миграция на племената банту, за които плодовете са основна част от менюто.

Въпрос: В изречението „Георги е новият ни треньор.“ правилно ли е членувано съставното именно сказуемо?

Да, правилно е. Именната част на съставното именно сказуемо се членува само когато е определена (конкретна или известна). Ако тя е неопределена – тоест просто казваме какъв е някой, член не се поставя („Георги е нов треньор.“). Когато обаче говорим за конкретен човек и думата е от мъжки род, единствено число, в този тип сказуемо задължително се използва пълен член (-ът/-ят). Затова правилното изписване е „Георги е новият ни треньор“ (конкретният, за когото знаем), както и „Той е учителят“ или „Димитър е победителят“.

Въпрос: От кой пунктуационен знак идва името на пунктуацията?

Точка – от латинската дума punctus. Коренът на думата означава бода, убождам. В миналото буквално са „бодели“ пергамента, за да оставят следа, която да служи за ориентир при четене.

Правилното изписване на думата е пунктуация (с „у“), а не „пунктоация“. Тя е директно свързана с термина пунктир (линия от точки) и медицинския термин пункция (убождане).

Българският аналог – препинателни знаци. Буквално „спират“ (препъват) четящия, за да му покажат къде да си поеме дъх или къде свършва една мисъл и започва друга.

Препинателни знаци: означава самите графични символи, а пунктуация – системата от правила за поставяне на тези знаци.

Въпрос: Думите фигура и личност синоними ли са?

Не. Те са различни думи, но влизат в отношение на контекстово объркване. Фигурата е преди всичко външното очертание на предмет, образ или тяло в геометрията. В изкуството е изображение на човек, животно... Дори когато се използва в преносен смисъл за човек, тя по-скоро насочва към него като към образ или герой с определени качества.

От друга страна, личност означава човек като отделна и осъзната социална единица. Този термин акцентира върху неговите духовни качества, характер и поведение, които го разграничават от останалите. Докато фигурата може да бъде просто външен изглед или очертание, личността е съвкупност от вътрешния свят и социалната значимост на индивида.

Въпрос: Какво е съставно именно сказуемо? (нарича се и глаголно-именно)

Сказуемо, което се образува от спомагателен (свързващ) глагол – най-често „съм“ – и именно сказуемо (име): съществително, прилагателно, местоимение или числително. Петър беше трети. Това е първият ни успех.

Спомагателният глагол носи граматичните признаци (време, лице, число), а основното значение се изразява от името.

Въпрос: Какъв тип израз е „Разпределение на недостиг“, щом „недостиг“ означава липса?

Това е елиптичен (съкратен) израз. Елиптичен израз е формулировка, в която част от смисъла е пропусната, но се подразбира от контекста. „Държане на матура“ = държане на матурен изпит. Отработване на отсъствия = отработване на пропуснатото време/часове

В примера не се „разпределя“ самата липса, а разпределението на участието/сумата за покриване на недостига между собствениците.

Въпрос: Кое множествено число е вярното – „времени“ или „временни“?

Правилно е - Временни Правилото гласи, че съгласната буква „н“ се удвоява в множественото число, когато в единствено число думата завършва на -нен (например: временен – временни, междинен – междинни). Съответно съгласната не се удвоява, когато в единствено число думата завършва само на -ен, както е при почтен – почтени.

Въпрос: Синоними ли са глаголите „плувам“ и „плавам“?

Не. Те са пароними – звучат много сходно, имат общ корен, но се различават по своето специфично значение и употреба. Глаголът „плУвам“ се отнася за живи организми, които се придвижват по или във водата чрез собствени движения. Глаголът „плАвам“ се използва за плавателни съдове и неодушевени предмети, които се придвижват по водата (или дори в пространството, като облаците) чрез силата на мотор, вятър или просто носени от течението. Често чуваме как „корабът плува“, но в официалната книжовна норма на българския език правилото е: хората плуват, а корабите плават.

Въпрос: Как е множественото число на думата „голям“?

Отговорът е „голЕми“. Правилото за променливото „я“, което преминава в „е“ при образуване на множествено число или други форми, когато в следващата сричка се съдържа гласна „е“ или „и“. Това се прилага както при съществителните имена, така и при глаголните форми и причастията. Примери: „прищявка“, която става „прищевки“ (тъй като следващата сричка „-ки“ съдържа „и“), „мярка“ става „мерки“. По същия начин правилото важи и за причастията и глаголите, където „седял“ на „седели“, „валял“ на „валели“.

---

🎯 Казус на фокус: „коригирам“ или „корегирам“ Защо мразим да ни поправят?

Коригирането рядко се усеща като невинна езикова или фактологична забележка. Дори когато е добронамерено, то често звучи като оценка – като сигнал, че някой „знае по-добре“ и има право да постави черта под грешката.

Когато някой ни поправи, умът ни не реагира само на информацията, а и на спомена за ситуацията, в която грешките се отбелязваха строго. Този „ефект на червената химикалка“ ни връща към ученическите години и лесно отключва защитни реакции. Защото да бъдеш коригиран означава не просто да приемеш поправка, а да се срещнеш с усещането за уязвимост – и понякога със срам.

Отвъд личния дискомфорт, всяка словесна поправка може да подреди хората в невидима йерархия. Този, който коригира, неусетно заема позиция на авторитет, а поправеният се оказва в по-ниска роля. Затова онлайн реакциите често са толкова остри, дори агресивни, когато някой посочи правописна грешка. В тези моменти човек не защитава една „сгрешена буква“, а границата си – отказа да бъде поставен под нечие интелектуално превъзходство. Ето защо каузата на нашия сайт – да разпространяваме идеята, че грамотността е важна – е толкова трудна задача. Ние не се борим просто с непознаването на правилата, а с тази дълбока човешка съпротива срещу поправянето.

---

Този материал е подготвен от доброволец Мария Левичарова.

---

Стани част от създаването на тестовете!

Тази страница е част от поредица с въпроси като „коригирам“ или „корегирам“ – чести правописни колебания в българския език. Развиваме темите с примери, обяснения и различни гледни точки.

Можете да се включите в коментарите, за да:

• предложите следващ езиков въпрос с примерни изречения;

• споделите честа правописна грешка, която срещате;

• зададете казус, който искате да разгледаме с обяснение.

Тук не поставяме оценки – обсъждаме с аргументи, уважение и желание да пишем по-уверено.

Още по темата

Отвори директория Граматика за преглед по теми и ресурси. За още практика отвори Задачи и тестове по български.