Части на речта

Части на речта в българския език

Частите на речта са граматични категории, които групират думи с общи морфологични (как се изменят) и синтактични свойства (каква роля имат в изречението). Познаването им помага да разчитаме структурата на изречението, да избираме правилните форми и да пишем по-нормативно.

В българския език обичайно се разграничават 10 основни части на речта: съществително име, прилагателно име, числително име, местоимение, глагол, наречие, предлог, съюз, частица, междуметие.

Бърз преглед (справочник)

Съществително име — назовава предмет/лице/понятие; изменя се по род, число и определеност (членуване).
Пример: кораб, корабът.
Прилагателно име — назовава признак; съгласува се по род, число и определеност. Пример: син, синьото.
Числително име — обозначава количество или ред.
Пример: пет, петата.
Местоимение — замества или посочва лице, предмет, признак или количество. Пример: аз, този, моя.
Глагол — назовава действие/състояние/процес; изменя се по лице, число, време и наклонение.
Пример: плувам, плувах.
Наречие — пояснява действие/признак (как? къде? кога?); неизменяемо.
Пример: бързо, тук.
Предлог — изразява отношение между думи; неизменяем.
Пример: в, с, към.
Съюз — свързва думи и изречения; неизменяем. Пример: и, но, защото.
Частица — добавя смислов нюанс (напр. отрицание, въпросителност, бъдеще); неизменяема.
Пример: не, ли, ще.
Междуметие — изразява емоция или звукоподражание; неизменяемо.
Пример: ох, ура, бум.

Граматика (директория)

Основни части на речта

1) Съществително име

Съществителното име назовава предмети, лица, животни, явления и абстрактни понятия. Обикновено се изменя по род (мъжки/женски/среден), число (ед. и мн.) и определеност (членуване).

Примери: кораб, корабът, кораби.

Как се разпознава (практично): често отговаря на кой?/какво? и може да се съчетава с определители (този/тази/това, един/една/едно).

2) Прилагателно име

Прилагателното име назовава признак (качество/свойство) и се съгласува със съществителното по род, число и определеност.

Примери: синьо море; синьото море.

Как се разпознава: отговаря на какъв? каква? какво? какви? и „стои до“ съществителното, което описва.

3) Числително име

Числителното име обозначава количество или ред. Най-често се дели на количествени (бройни) (пет) и редни (пети/петата).

Примери: пет риби; петата риба.

Как се разпознава: отговаря на колко? или кой по ред? и обикновено се свързва със съществително.

4) Местоимение

Местоимението замества или посочва лице, предмет, признак или количество, за да се избегне повторение и/или да се изрази отношение (напр. притежание, посочване).

Примери: аз (лично), този (показателно), моята книга (притежателно).

Как се разпознава: групата е разнообразна; ориентир са значения като „аз/ти/той“, „този/онзи“, „някой/никой“, „мой/твой“ и характерните им форми.

5) Глагол

Глаголът назовава действие, състояние или процес. Изменя се по лице, число, време и наклонение.

Примери: плувам; плувах.

Как се разпознава: отговаря на какво прави?/какво става? и образува времена и форми (напр. сегашно/минало; повелително).

6) Наречие

Наречието пояснява как, къде, кога и в каква степен се извършва действие или какъв е признакът. Обикновено пояснява глагол, прилагателно или друго наречие и не се изменя.

Примери: бързо; тук; вчера; много.

Как се разпознава: най-често отговаря на как? къде? кога? (и често — колко? при степен).

7) Предлог

Предлогът е неизменяема част на речта, която изразява отношение между думи в изречението (място, посока, средство и др.).

Примери: в морето; с лодката; към града.

Как се разпознава: стои пред име (съществително/местоимение/числително) и образува словосъчетания (в + море, към + нас).

8) Съюз

Съюзът е неизменяема част на речта, която свързва думи, словосъчетания и изречения.

Примери: и, но, защото, ако.

Как се разпознава: стои между свързваните елементи и изразява отношения (съединяване, противопоставяне, причина, условие и др.).

9) Частица

Частицата е неизменяема част на речта, която добавя смислови нюанси (отрицание, въпросителност, модалност, бъдеще и др.) и влияе върху цялото изказване.

Примери: не, ли, ще, да.

Как се разпознава: често е кратка дума, която не назовава предмет/действие, а „настройва“ смисъла на изречението.

10) Междуметие

Междуметието изразява емоции, волеви импулси или звукоподражание. Обикновено не изпълнява синтактична функция в изречението и е неизменяемо.

Примери: ох, ах, ура, бум.

Как да ги разпознаеш по-бързо

Ако думата се изменя по лице и време → най-често е глагол.
Ако назовава предмет/лице/понятие и се членува → най-често е съществително.
Ако назовава признак и се съгласува със съществително → най-често е прилагателно.
Ако е неизменяема и стои пред име (в/с/към) → най-често е предлог.
Ако е неизменяема и „свързва“ (и/но/защото/ако) → най-често е съюз.

От списък към правило

→ Граматика – преглед по теми и ресурси.

→ Задачи и тестове – практика и самопроверка.

Части на речта